Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Човек и добре да живее,
го удря насрещният влак
и няма какво да говорим
но искам да кажа все пак

В живота ни има моменти
когато не всичко е в ред
когато дори ни се плаче
не виждаме нищо напред

Когато дори да живеем
безумство е някак почти
и само седим и тъпеем
без план, без любов, без мечти

Но ако погледнем с насмешка,
живота ни с други очи,
то значи, ще има промяна
тъгата във нас ще мълчи.

Ще видим неща най-красиви
и във теб и във мен и във тях
не бихме били вече сиви
а пълни със радост и смях.

/Габриел Радев/

Аз не искам така да ме гледаш,
просто няма какво да ти дам
във живота ми някак се случва,
от приятелства страдам си сам.

Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/

Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.

Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.

Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар

Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.

Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.

/Габриел Радев/

Приятели

Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите

Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.

Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя

/Габриел Радев/

12.08.2018

01.07.2018

Не знам дали намерил съм го вече
това добро, усмихнато човече,
което да ме чака на вратата
със мисъл радостна в главата

За пореден път Iva Stoycheva (Svatbena Agencia „IVONA“) ми помогна да зарадвам приятел. Благодаря ти Иве и … както обещах:

Иве, ти си най-добрата
Аз казвал съм го много пъти
вълшебно ги усещаш все нещата
и днеска пак така постъпи

Отдавна се опитвам да не слушам
каквото ми говорите в очи.
Защото само в действията ваши
приятелството истинско личи