Най-после успях да се снимам с ГРАМОТАТА, за награждаването ми от Вестник „Стършел“, като победител в конкурса им „Нека да е лято“
Благодаря още един път за избора им.
А вие – #БъдетеЗдрави_и_Наздраве
Държа едно сърце във длани
протегнати пред вас сега.
Покрито е със малки рани,
три дупки и една бразда.
В живота има случки разни
и всяка прави си следа –
едни дълбоки, други – празни
но както казваме – Съдба
Не го боли, то е от камък
издържа всякакви неща
лъжи, предателства, любови,
и радост или пък тъга
Студено е, щом е самичко,
горещо – ако е в ръка,
на живо малко ми прилича,
че ползва нашта топлина.
Не знам чие е, току-що открих го,
на всеки може да е то,
изстрадало изглежда, но си мисля,
че пази нещичко добро
Аз обещах ти,
някога,
преди години,
че с времето
ще те забравя
И ще намеря
друга,
но прости ми,
май не успях
да го направя
Опитвах ли?
Не знам!
За мен е трудно,
да сложа ред
в главата и сърцето
Защото са
неща неизмерими
и любовта
и разума
и битието
Но вярвам,
челно
със която трябва
аз да се срещна,
без да искам
ще се случи
Дали искра добра
най-после ще просветне
или пак белег
доживотен
ще получа?
Абе каквото дойде,
то не всичко
става с рима
в тоя живот
нали?
( Габриел Радев )
Много исках да напиша
за живота, любовта
как без теб
дори не дишам
как не мога да заспя
Как си мисля и мечтая
да сме двама
всеки час,
аз със времето да крача,
а пък ти да си до нас
Утрото , залез,
лято, есен
как изпращаме безкрай
всичко да е сякаш песен,
а денят ни – като в рай
Но на практика е друго,
аз не пиша, ти пък спиш,
и когато се събудим
тръгвам аз,
а ти мълчиш
И това е не защото
ти е скучно вече с мен,
а защото още чакам
да те срещна
някой ден
Навярно си забравил,
но да кажа,
защото помня го и до сега,
когато бях предаден,
смазан даже,
от тез,
с които имахме мечта.
Когато нямах,
нито цел,
нито посока,
и бях във кладенец,
а не на кръстопът,
когато не разбирах що се случва,
в живота ми, за първи път.
Тогава се домъкна
и ми каза:
– Прецакаха те,
карай да върви,
събирай си багажа
и да ходим,
че чакат те проблеми най-добри.
И вярно,
минаха години,
и случиха се случки разни,
едни ги помня като стари рани,
а други са ми сякаш леко празни,
но винаги ехти ми тази фраза:
„с теб разделени сме, без да сме събрани“
( Габриел Радев)
Доста често ме питат различни
на какви си лекарства, кажи?
И ме гледат наивно-забавни,
с ококорени, кръгли очи!
Що си винаги толкова весел,
как така все усмихнат си ти?
Препарати навярно използваш,
хайде с нас ги сега сподели!
Ми не крия от никого нищо,
кой познаваме знае защо,
добродушен съм щото очаквам
аз от хората само добро!
И каквото се случва в живота,
се опитвам – макар да боли,
да го гледам с очи позитивни,
пък каквото съдбата реши.
Та опитайте също и вие,
да намерите хубаво нещо
и дори в най-студената зима
на сърцето да бъде горещо 
( Габриел Радев )
Уморих се да чакам с надежда
уморих се да търся любов
уморих се напред да поглеждам
уморих се да бъда готов.
Все на камък в живота попадах
все намирах си грешен човек,
все подхлъзвах се, даже пропадах
все се случва полвин вече век.
Ще запазя аз спомени важни
от които сърцето тупти,
ще запазя и другите разни
от които пък леко боли.
Но ще търся, с надежда ще чакам
от съдбата поредния знак
да ударя главата си яка
и разбия сърцето си пак.
Ще опитвам докато си мога,
ще те търся и днес, утре пак,
просто някъде, в сфери различни,
от съдбата си чакаме знак.
( Габриел Радев )
Чушки пак пече човека
клекнал е пред чушкопека,
после слага ги в буркани,
цяла зима да се храни.
И не ходи да гласува
щото иска да ги псува
всички кметове отбрани
все от другите избрани
А пък разни политици
меки, мазни кат мекици
обясняват всеки ден,
че вината е във мен!?!
Но пък сякаш имат право,
че сърцето уж кораво
се разтапя всеки път
щом решат да ме @ът 
Ама нека, то се знае
щом в главата ум не трае
всеки четири лета
да си казвам – що стана?
( Габриел Радев )
Само как ми се иска,
ама толкова много,
да умея да лъжа
като другите хора.
Все да имам задачи.
Все да казвам – Не мога.
Всеки ден да увъртам.
Без да имам тревога.
Искам аз да съм силен,
егоист като разни.
Искам хич да не помня
за лъжите си мазни.
Вечер да си заспивам,
без да мисля в леглото,
съм ли някой обидил,
съм ли сторил му злото
Но… за жалост обаче,
ми е друго тестото
няма как да си махна
от сърцето – Доброто.
( Габриел Радев )
Палатка, въдица, ракия,
май всичко е в колата
от никого неща да крия
отивам в планината
Сред борове и билки разни
доволен ще полегна
и морни гъз и кръст и глава
щастлив аз ще протегна
Дали ще хвана риба, жаба
или пък тен приличен?
За мен е важно да изкарам
почивен ден отличен!
А който иска да си ходи
на плаж във Ориента
в България аз ще лежа
и ще си пия мента.
( Габриел Радев )
На пролетта във чудната омая
вървя по пътя прашен към безкрая,
и сигурно ще крача до където,
събират се земята и небето.
И някога, когато стигна края,
дали ще ме очакваш там не зная,
но силно се надявам във сърцето,
че с теб ще се намерим сред полето.
Защото две сърца във цялата вселена
във жълта есен или в пролет най-зелена,
през лятна жега или в люта зима
ще се познаят в любовта незрима.
И щом се търсим, в този свят безкраен,
макар, че краят пак ще е незнаен,
то искам аз поне да има среща,
за нови грешки или пък любов гореща.
/ Габриел Радев /
Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.
Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.
Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )
Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.
Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.
Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.
Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.
С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“
