Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/