Дали ще правя бухти за закуска
дали пък палачинката ще хруска
дали ще си говорим за сонети
най-важно е – усмивката да свети

Минават си и месец и година
преди си бяхме двама, вече трима
живота странен, някак си ни влачи
и да се смееш, ама и да плачеш

Понякога хем искаш да се случи
ама така извъртат се нещата
помогнеш с нещо, после се закучи
я крак ще счупиш, я потрошил си ръката

Ала живота трудно май ни учи
Той старо е, търпяло куче
Та търся си жена, каквато няма
А стихчето е зрителна измама*

/Габриел Радев/
7.08.2018 г.

И поредният катализатор, дето направи ми почти положителна рецензия на стиховете,
Нейното мнение беше страшно важно за мен. заради което спретнах това стихче, като отговор на нейно писание от преди 2 г 🙂
Благодаря ти Стела!!!

http://www.art-stela.com/?p=2039