Очакване

Седя и чакам те, а теб те няма.
Часовника поглеждам, час по час.
Надявах се, мечтаех да те видя,
с ръце да те докосна исках аз

Треперя целия, стомаха се бунтува
В главата ми е някаква мъгла
Но срещите с тебе ми се струват,
най-скъпото богатство на света

А толкова за тебе аз направих,
понесох сякаш хиляди неща!
Дали пък нещо малко не забравих,
и ти при друг сега си отишла?

Не съм единствен, то това е ясно,
и много други искат те сега
а ти избираш, сякаш с шесто чувство
коя е най-добрата ти съдба.

Ще чакам още малко и си тръгвам!
Рибар да си, било съдба!!!
Ех ти, нехваната пъстърво,
с пържола ще те заменя.

/Габриел Радев/

01.07.2018

One thought on “Очакване

Leave a Reply