Архив за етикет: поезия

Само приятели

Вашият коментар

Аз не искам така да ме гледаш,
просто няма какво да ти дам
във живота ми някак се случва,
от приятелства страдам си сам.

И забавен съм бил и чаровен,
и тъй много се смееш със мен,
и добре ти било и пак искаш
да общуваме заедно цял ден

Ти добра си и даже си имаш
доста чар, сексапил, интелект
и със теб няма как да е скучно
че намираме теми в комплект

Аз опитвал съм, няколко пъти,
има-няма, през десет лета
ама някак си, все тъй се случва
че съдбата решава сама

Но не мога да бъда двуличен,
да останем приятели само
ако нещо ти важно потрябва
имаш моето дружеско рамо.
/Габриел Радев/

Залез

Вашият коментар

Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.

Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак

Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.

Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/

Балабанско

Вашият коментар

Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/

 

Смешно?

5 отговора

Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.

Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.

Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар

Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.

Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.

/Габриел Радев/

Приятели

Вашият коментар

Приятели

Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите

Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.

Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя

/Габриел Радев/

12.08.2018

Море

Вашият коментар

Море
И слънце
И вълни
А времето е лятно

Лежиш
Почиваш
И мълчиш
И всичко е приятно

Вървиш
Посядаш
Идва бира
Похапваш  си добре

Полягаш
Сън
Отмора
Дошъл си на море

Разходка
Кръчма
И мезе
И….  пак сме си добре

/Габриел Радев/
15 Август 2018

Очакване

1 отговор

Седя и чакам те, а теб те няма.
Часовника поглеждам, час по час.
Надявах се, мечтаех да те видя,
с ръце да те докосна исках аз

Треперя целия, стомаха се бунтува
В главата ми е някаква мъгла
Но срещите с тебе ми се струват,
най-скъпото богатство на света

А толкова за тебе аз направих,
понесох сякаш хиляди неща!
Дали пък нещо малко не забравих,
и ти при друг сега си отишла?

Не съм единствен, то това е ясно,
и много други искат те сега
а ти избираш, сякаш с шесто чувство
коя е най-добрата ти съдба.

Ще чакам още малко и си тръгвам!
Рибар да си, било съдба!!!
Ех ти, нехваната пъстърво,
с пържола ще те заменя.

/Габриел Радев/

01.07.2018

Не знам

2 отговора

Не знам дали намерил съм го вече
това добро, усмихнато човече,
което да ме чака на вратата
със мисъл радостна в главата

Дали ще правя бухти за закуска
дали пък палачинката ще хруска
дали ще си говорим за сонети
най-важно е – усмивката да свети

Минават си и месец и година
преди си бяхме двама, вече трима
живота странен, някак си ни влачи
и да се смееш, ама и да плачеш

Понякога хем искаш да се случи
ама така извъртат се нещата
помогнеш с нещо, после се закучи
я крак ще счупиш, я потрошил си ръката

Ала живота трудно май ни учи
Той старо е, търпяло куче
Та търся си жена, каквато няма
А стихчето е зрителна измама*

/Габриел Радев/
7.08.2018 г.

И поредният катализатор, дето направи ми почти положителна рецензия на стиховете,
Нейното мнение беше страшно важно за мен. заради което спретнах това стихче, като отговор на нейно писание от преди 2 г
Благодаря ти Стела!!!

http://www.art-stela.com/?p=2039

Отдавна се опитвам да не слушам

3 отговора

Отдавна се опитвам да не слушам
каквото ми говорите в очи.
Защото само в действията ваши
приятелството истинско личи

Да се напия мога с много хора
И да се видя само на кафе
Дори на пейката в парка близък
Да поседя със вас ми е добре

Живота ми доказва твърде често
Че в поглед пръв не всичко си личи
Помагаш както смяташ че е редно
А после нещо ти отзад стърчи

Аз някак свикнах, а и нямам време
Да преценявам, кой, защо и как
Ще пия хапче, след това си лягам
Ако се събудя – ще опитам пак

/Габриел Радев/

1.08.2018 г.