Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.
Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак
Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.
Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/
Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка
Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол
Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“
Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.
Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.
/Габриел Радев/
Най-после качиха видеото от участието ми на TuxCon 2018 в Пловдив. Мен може да ме видите след 32-тата минута 
Чак се учудих, колко приятно изглеждам, докато не пия, а говоря пред публика 
Беше ми първо участие пред толкова голяма аудитория, но се надявах, да са им свършили доматите и развалените яйца за преждеговорившите.
С учудване установих, че младежите ме гледаха и слушаха с интерес и дори девойките в залата се смееха. След лекцията избягах бързо, да не ми налетят за автографи
Приятели
Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите
Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.
Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя
/Габриел Радев/
12.08.2018
Седя и чакам те, а теб те няма.
Часовника поглеждам, час по час.
Надявах се, мечтаех да те видя,
с ръце да те докосна исках аз
Треперя целия, стомаха се бунтува
В главата ми е някаква мъгла
Но срещите с тебе ми се струват,
най-скъпото богатство на света
А толкова за тебе аз направих,
понесох сякаш хиляди неща!
Дали пък нещо малко не забравих,
и ти при друг сега си отишла?
Не съм единствен, то това е ясно,
и много други искат те сега
а ти избираш, сякаш с шесто чувство
коя е най-добрата ти съдба.
Ще чакам още малко и си тръгвам!
Рибар да си, било съдба!!!
Ех ти, нехваната пъстърво,
с пържола ще те заменя.
/Габриел Радев/
01.07.2018
Не знам дали намерил съм го вече
това добро, усмихнато човече,
което да ме чака на вратата
със мисъл радостна в главата
Дали ще правя бухти за закуска
дали пък палачинката ще хруска
дали ще си говорим за сонети
най-важно е – усмивката да свети
Минават си и месец и година
преди си бяхме двама, вече трима
живота странен, някак си ни влачи
и да се смееш, ама и да плачеш
Понякога хем искаш да се случи
ама така извъртат се нещата
помогнеш с нещо, после се закучи
я крак ще счупиш, я потрошил си ръката
Ала живота трудно май ни учи
Той старо е, търпяло куче
Та търся си жена, каквато няма
А стихчето е зрителна измама*
/Габриел Радев/
7.08.2018 г.
И поредният катализатор, дето направи ми почти положителна рецензия на стиховете,
Нейното мнение беше страшно важно за мен. заради което спретнах това стихче, като отговор на нейно писание от преди 2 г 
Благодаря ти Стела!!!
http://www.art-stela.com/?p=2039
За пореден път Iva Stoycheva (Svatbena Agencia „IVONA“) ми помогна да зарадвам приятел. Благодаря ти Иве и … както обещах:
Иве, ти си най-добрата
Аз казвал съм го много пъти
вълшебно ги усещаш все нещата
и днеска пак така постъпи
Ако потрябва някой да зарадвам
приятел, близък или някой друг,
аз знам, перфектно ще се справиш,
не би помогнал никой тук
Да, ползвам те в момент редки
понякога дори и през нощта
не правим никога със тебе сметки
че си приятел с искрена душа
И радвам се, че те познавам
не мога друго да река
и знаеш, че за тебе даже
ще стана в 8 сутринта
(Габриел Радев)
Отдавна се опитвам да не слушам
каквото ми говорите в очи.
Защото само в действията ваши
приятелството истинско личи
Да се напия мога с много хора
И да се видя само на кафе
Дори на пейката в парка близък
Да поседя със вас ми е добре
Живота ми доказва твърде често
Че в поглед пръв не всичко си личи
Помагаш както смяташ че е редно
А после нещо ти отзад стърчи
Аз някак свикнах, а и нямам време
Да преценявам, кой, защо и как
Ще пия хапче, след това си лягам
Ако се събудя – ще опитам пак
/Габриел Радев/
1.08.2018 г.
Това бе козата Миленка, и с нея се обичахме!!
Тя ядеше от ръката ми!!!
Имахме чувства един към друг,
но скоро разбрах, че алчният ѝ стопанин (с бастуна и Ролекс-а) я е продал за шепа парици!!!
Другари, нека да кажем твърдо НЪЕ на продажбата на кози, овце, крави, кучета и други приятели, и зеленчуци ….
Кат са е почнало с кози, овце и прочее, да не съм по-назад, да съм актуален.
До стихотворна форма не го докарах, ама важно е снимковият матрял (не че за матряла има значение, той мятряла седнал на дивана се възмущава от всичко и от ИРОНИЯ не разбира, но нейсе)
Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..
Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.
Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.
Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?
– Ми така
Нов разклонител и всичко си тръгна.
Бяха много учудени 😀
Какво щях да правя без теб, Габо?
Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота и се развали лаптопа и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.
Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации), на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.
След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.
Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.
Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)
При което тя заяви най-смешната причина:
– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!
– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.
Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват: Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня
… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂
Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀
И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.
А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.
