„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia
Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.
Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.
Ето и още една антика от колекцията – Macintosh SE, подарена ми от Пламен.
Пуснат в производство през 1987 година, с процесор Motorola 68000, 8 MHz, стандартно с 1 MB (моят е с 4 МБ, повече не може)
Сложих му и един 200 мегабайтов диск, и ОС 7.5.5 /На Български, както е видно от снимките/
По молба на множеството зрители, започвам лека-полека да качвам снимки на старите си компютри в раздел КОЛЕКЦИЯ
Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.
Ето малко не-много известни факти
Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.
Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.
Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.
Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.
Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)
В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂
Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.
Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.
На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле. Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂
Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/
Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂
Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °
Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол? Според Wikipedia това е:
В страните със славянско население е позната със следните имена:
- на руски: Хлеб-соль
- на украински език – Хліб-сіль
- на български: Хляб и сол
- на македонски книжовен език: Леб и сол
- на хърватски: Kruh i sol
- на сръбски: Хлеб и сол
- на полски: Chleb i sól
- на чешки език – Chléb a sůl
- на словашки: Chlieb a soľ
Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.
Както виждате и звученето е еднакво и обичая при всички. Да видим какво обясняват по-нататък: Има още
Избягвам да пиша по политически теми, не защото няма какво да кажа, а напротив – защото няма да ми стигне мястото, нищо че сървъра е голям.
Е днес обаче не се сдържах. За пореден път доказано компроментираният ни ‘премиер’ вместо да разбере най-накрая, че не става за тая работа почнал да ръси мозък.
На бай Тошо поне му пишеха речите, та рядко се случваха издънки, ама сегашният явно не е прихванал полезните привички от него.
Няма да коментирам и без това нашироко коментираната тема кой кого подслушвал и защо. Който може да мисли си е направил вече изводите.
Фрапиращо популистко и говорещо за нивото на управление е обаче това изречение от днешното изказване на любимият ни ръководител:
Според него свързването на фискалните апарати на бензиностанциите с НАП е ужилило много хора и неслучайно 20 години това не се прави.
Справка , бТВ, Мениджър.News, Блиц и къде ли още не
Венера – серия от съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство.
Тежките условия на Венера, а също така първоначалната липса на достоверна информация за такива параметри като температура и налягане силно усложнявали процеса на изследване на планетата.
Спускаемите апарати от първата серия имали даже възможност за плаване. Първите им полети не минали успешно, но все пак това са били първите в историята на човечеството автоматични междупланетни полети.
Първите стартове към далечната планета се състояли през февруари 1961 година. Тогава още не е било традиция, но пусковете били по двойки. На 4 февруари се отправила в полет първата венерианска станция, направена в ОКБ-1 на Сергей Павлович Корольов. Ракетата-носител „Мълния“ успяла да изведе Космическият апарат (КА) в орбита, но ускоряващият модул не сработил и станцията, водена по документи като „Обект 1ВА“, не успяла да полети към Венера. Ако излитането е било аварийно за него не биха съобщили – Съветското правителство не обичало да си признава неуспехите – но все пак е имало спътник! И тогава, в съобщение на ТАСС на целият свят е било обявено за изстрелването на тежък спътник с тегло 6488 кг и успешно изпълнените при това научно-технически задачи. Никакво друго име не е и имало (срещащото се в някои източници име „Спутник-7“ е дадено по-късно от западните аналитици, както са казали – ‘за спецификация’)
