Съветският щурм на Венера
Венера – серия от съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство.
Тежките условия на Венера, а също така първоначалната липса на достоверна информация за такива параметри като температура и налягане силно усложнявали процеса на изследване на планетата.
Спускаемите апарати от първата серия имали даже възможност за плаване. Първите им полети не минали успешно, но все пак това са били първите в историята на човечеството автоматични междупланетни полети.
Първите стартове към далечната планета се състояли през февруари 1961 година. Тогава още не е било традиция, но пусковете били по двойки. На 4 февруари се отправила в полет първата венерианска станция, направена в ОКБ-1 на Сергей Павлович Корольов. Ракетата-носител „Мълния“ успяла да изведе Космическият апарат (КА) в орбита, но ускоряващият модул не сработил и станцията, водена по документи като „Обект 1ВА“, не успяла да полети към Венера. Ако излитането е било аварийно за него не биха съобщили – Съветското правителство не обичало да си признава неуспехите – но все пак е имало спътник! И тогава, в съобщение на ТАСС на целият свят е било обявено за изстрелването на тежък спътник с тегло 6488 кг и успешно изпълнените при това научно-технически задачи. Никакво друго име не е и имало (срещащото се в някои източници име „Спутник-7“ е дадено по-късно от западните аналитици, както са казали – ‘за спецификация’)