От известно време Сергей Лукяненко споменаваше в блога си, че работи по поредната част от серията „Патрулите“/Дозоры)/ – това е „Новият патрул“ / „Нового Дозора“/.
Е, доколкото може да се съди по подхвърлена реплика в последната му публикация, книгата най-после е завършена и предстои публикуването ѝ.
Новина, която доста ме зарадва 🙂
През лятото на 1945 година, математичката и пионер в програмирането Грейс Хопър работила в Харвардският университет на компютъра „Марк-1“. По това време тя била на служба във ВМС на САЩ като при това показала завидно умение не само да програмира, но и да намира и отстранява технически проблеми.
Та тя първа намерила и записала в дежурният дневник случай на технически проблем заради насекомо (bug), попаднало в едно от хилядите релета на машината.
В превод „Реле 70 Панел F (молец) в реле.
Първият истински случай на намерена бубулечка (BUG)
Малко преди Коледа, след едномесечно дебнене в един форум / докато убедя продавача, че повече от 50 лв. не си струва да се дадат за този компютър/ успях да го добавя в колекцията си. Е, беше без хард диск, но един старичък 80 GB Seagate свърши работа.
Та ето я и новата ми придобивка Apple eMac G4/1.0
Точно в навечерието на Коледа, Mozilla пуснаха Alfa (Aurora) версията 11 на Firefox
Какво е новото ли? Тепърва ще разберем 🙂
Весели Празници.
Тъй като процеса за инсталиране на Linux на електронната книга „The book“ 
е доста дълъг, а и не съм го приключи, опитвам се всеки ден да описвам във форума какво съм правил през изтеклите 3 седмици.
Най-добре е, ако някой се интересува или иска да помогне от тук насетне да посещава темата там.
http://www.nesiprav.com/forum3/index.php/topic,63.0.html
и малко изкуствени тагове, заради глупавият Google: Augen, „The book“, hack, jz4755, u-boot, rooted, linux, kernel, mips, UART, H27UAG8T2ATR
Откакто се помня, винаги съм бил с книга в ръката. Даже вечер трудно заспивам, ако не прелистя поне няколко страници, колкото и късно да съм легнал.
Библиотеката ми обаче отесня, а пък и цените на книгите доста скочиха. Освен това, все пак вече сме в 21 век, та още преди доста години започнах да се озъртам за някаква алтернатива.
Та така, преди 7-6 години се сдобих с първият си ‘електронен’ четец – Джобен компютър Compaq Aero 1500
Екрана му беше черно-бял, с 320х200 разделителна способност и 70 мегахерцов процесор. Разпознаваше доста текстови формати и благодарение на него изчетох доста книжки. 
Ползвах го близо 2 години, когато реших, че трябва да мина на нещо по-ново, защото един от недостатъците /но и предимство/ беше, че екрана нямаше подсветка.
Та ровейки се пак из многобройните форуми преди 3-4 г. се сдобих с втория си ‘електронен четец’ – Palm Zire 72.
При него екрана беше малко по-малък, но пък разделителната способност беше доста по-добра, текста беше много по-четлив и най-важното – LCD екрана му можеше да се чете и на 
тъмно /ама на ярка слънчева светлина, за разлика от Compaq-a беше почти неизползваем/
И него благополучно го използвах няколко години, докато един приятел на ми подари стария си телефон Qtek 9000 
Е, това бяха миналите времена. В началото на тази година започнах да се заглеждам вече по истински електронни книги EBOOK. Amazon-ският Kindle ми допадаше доста, но все не ми се случваше да заделя близо 300 лв за да го имам. Другите алтернативи се въртяха около същата цена, докато един ден не попаднах на едно добро предложение в сайта http://www.dealextreme.com – т.нар The Book. /който или е добро копие или е почти такова на Augen The Book/. Има още
Наложи ми се вчера да подкарам 2 нови лаптопа със 64 битов (x64) Windows 7 при едни клиенти.
Безжичната мрежа си се върза естествено без проблеми, но трябваше да се закачат и 2 принтера Lexmark E120, които хората бяха закупили преди време. Това бяха сторили набързо, без да се консултират преди това с мен, за да им кажа на какво дърво се покачват.
Проблем с печатането по мрежата до сега нямаха, защото всички компютри бяха с Windows XP, но при новопристигналите лаптопи работата не потръгна. Ти му сочиш мрежовия принтер, дето самият той е намерил, той ти вика – дай ми драйвер!
И въпреки, че любезно му предоставям CD-то с програмите и драйверите за Lexmark-a, подлите 7-ци категорично отказаха да се приобщят към системата и си искаха нови драйвери, дето изобщо ги нямало на съответния диск. Тегленето драйвери от сайта на Lexmark даде още по-лоши резултати /макар че то по-лоши от предишните нямаше как/ Има още
Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:
Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.
Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek
Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.
Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.
Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).
В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и … дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още
император Веспасиан, източник: uchicago.edu
Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)
Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)
Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“
(5)И за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“
Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14
Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.
Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите). Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.
Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.
Точно заради тях императора въвел така наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.
И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.
Чрез тази рубрика смятам да хвърля светлина към корените на някои крилати фрази, за които малко хора са се замисляли от къде идват и ги отдават на умствените напъни на популярни личности.
Паре нема, действайте
(фраза, погрешно приписвана на китариста на Куку-бенд, Георги Милчев-Годжи, заради една песен)
Действието се развива през 1850-70 година, когато са се сформирали български чети в Македония за освобождаване на България от Турско Робство.
Та пратили комитите двама по-окумуш четника до Истанбул да проверят как могат да се сдобият с оръжие. След време получават депеша (телеграма демек):
– Оружие има много и е убаво. Ала сакат паре или дупе!
Отговорът бил с прости и ясни инструкции :
– Паре нема, действайте.
