Архив на категория: Хей ръчички

На борба с… (поредната)

Пише ми днес един приятел (дето няма да го споменавам) в програма за комуникации (нема да ѝ правя реклама):
– Габооо, при теб работи ли скриптаааа!?!?!? /става дума за един JS скрипт за вотване в една онлайн игра, който му бях дал преди 2-3 г./.. Поглеждам – работи си при мен от близо година, без прекъсване.
Викам си – чакай да му пратя една леко модифицирана версия от лани, че даваше 1/1000 пъти грешка.. Пращам – той пак раве- Не ставаа, гърми (а скрипта го пуска през PM2 мениджъра, за NPM ).

Има още

Субтитри за Реджеп Иведик 7

Преди месец излезе поредният филм на уникалният турски комик Шахан Гьокбакар (Şahan Gökbakar) – 7 част от поредицата Реджеп Иведик 7.
Понеже не е любим на бабичките турски сериал, знаещите комшийският език не се навиват да го преведат. Таааа. позапретнах ръкави и подпирайки се на Турски, Английски субтитри и острия си слух, спретнах един според мен достоверен превод, запазваш стила на говорене на героите, които на места ми костваха по 20 минути на реплика, за да намеря точното съответствие.

Ползвал съм версията Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN, та ако ви се разминава тайминга – оправяйте се.

Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN

Та ето ви файла /кодировка Windows-1251, че е приет като стандарт, нищо че се губят акценти в буквите/, приятно Гледане и НАЗДРАВЕ.

/и си качвам превода тук, щото всички „велики“ сайтове за субтитри са решили, че трябва да си им член, па аз не ща/

На борба със … Телевизор Самсунг

Телевизия не гледам от близо 15 г. но това не ми попречи, преди няколко месеца да си закупя едно скромно 55″ телевизорче – Samsung QE55Q65R, QLED, да си гледкам филмчета, сериалчета YuoTube и т.н.т.

Голям екран, чудесни цветове, филмчетата ярки като истински … но – телевизорът е 4К -3840×2160 пиксела, а по Wi-FI на 2.4 gHz скоростта на моят рутер ( Tenda N300) не можеше да стигне повече от 30MBit, което за 40-50 GB филм се оказа недостатъчно и съответно се получаваше насичане на картината. Нещата не бяха по-добри и със допълнителният Amazon Fire TV Stick – скоростта не стигаше.

Има още

Нов Firefox 19 и нови проблеми ;)

От доста време тествах бета версията на Firefox 19, а от няколко дни тя вече е официална. Официално изреваха и доста мой клиенти, които интензивно използват отварянето на PDF файлове директно във прозореца на Firefox.

Не че не ги отваря, отваря ги, но яде букви, цифри, знаци и какво ли още не, независимо дали е на кирилица или латиница.

И всичко това поради факта, че са вградили собствен интерпретатор за PDF файловете, който явно не е чак толкоз изпипан.

Решението? Елементарно 🙂 На PDF файловете се задава вместо Preview In Firefox, да използват Acrobat in Firefox.

При тези с български интерфейс е Инструменти>Настройки

При тези с български интерфейс е Приложения>Преносим формат за документи (PDF)

При тези с български интерфейс е Използване на Adobe Acrobat (в Firefox)

Неприятни шегички с файлове – FileZilla и резила.

Хобито ми е такова, че от време на време си местя разни сайтове, форуми и т.н.т от един хостинг на друг. Обикновено работата се свежда до 5-10 мб бази данни и 20-30 мб данни. (Е случвало ми се е и 700 МБ база данни + 4 гБ файлове, но това са изключения, за които може би друг път ще разкажа).
Процедурата е лесна и почти безинтересна.

Копират се файловете при мен, прави се експорт на базите данни и после всичко се качва обратно на новият сървър. В повечето случай манипулацията отнема не повече от 20-30 минути и единственото което остава е да изчакаме да се опреснят DNS-ите.

Обаче, както знаете, най-лесно се объркват лесните неща. Преместих аз форума и сайта (става дума за www.sandacite.com), пренастроих DNS-ите, базичката – няма и мегабайт (сайта е все още нов), файлчетата и доволен си сипах една заслужена бира. Има още

The Book и Linux

Тъй като процеса за инсталиране на Linux на електронната книга „The book“ The Bookе доста дълъг, а и не съм го приключи, опитвам се всеки ден да описвам във форума какво съм правил през изтеклите 3 седмици.

Най-добре е, ако някой се интересува или иска да помогне от тук насетне да посещава темата там.

http://www.nesiprav.com/forum3/index.php/topic,63.0.html

 

 

и малко изкуствени тагове, заради глупавият Google:  Augen, „The book“, hack, jz4755, u-boot, rooted, linux, kernel, mips, UART, H27UAG8T2ATR

The Book – началото на края ;)

И така, винаги докато си четях книгата нещо в мен ме чоплеше. Дали не  мога да подобря програмата за четене, дали не мога да си кача някоя друга програма.
Започнах пак търсене и четене.
Процесора лесно го установих – вижда си се на снимката – jz4755, произведен от Ingenic Semiconductor, отивайки на сайта, открих доста добра документация и поддръжка. Бързо видях, че поддържат и FTP – ftp.ingenic.cn от където изтеглих всичко което можах – документация, сорсове и примери.
Преди това, се бях сдобил и с единственият достъпен ъпдейт а Augen The Book, линк за който намерих на споменатият вече http://openthebook.byteorder.net. – EBA701_V6_0721_-MAC_address.zip
В него, освен всичко друго се намираше и интересната програма: USB_Boot.exe / USB Boot Software current version: 1.4b/ благодарение на която може да се записват и четат данни в NAND паметта на устройството. /ТУК съм прикачил съм най-важните файлове + драйвери за Windows/
С малко четене се установи, че за да се влезе в режим USB Boot Host трябва да се натисне клавиша ALT и да се натисне бутона Reset /намира се в задната дясна част на книгата и се натиска с кламер/
При първо стартиране, Windows ще поиска драйвер за непознато устройство, идентифицирано като Ingenic Usb Boot Class. Има още

Електронната ми книга /The Book/

Откакто се помня, винаги съм бил с книга в ръката. Даже вечер трудно заспивам, ако не прелистя поне няколко страници, колкото и късно да съм легнал.

Библиотеката ми обаче отесня, а пък и цените на книгите доста скочиха. Освен това, все пак вече сме в 21 век, та още преди доста години започнах да се озъртам за някаква алтернатива.

Та така, преди 7-6 години се сдобих с първият си ‘електронен’ четец –  Джобен компютър Compaq Aero 1500

Екрана му беше черно-бял, с 320х200 разделителна способност и 70 мегахерцов процесор. Разпознаваше доста текстови формати и благодарение на него изчетох доста книжки. compaq aeroПолзвах го близо 2 години, когато реших, че трябва да мина на нещо по-ново, защото един от недостатъците /но и предимство/ беше, че екрана нямаше подсветка.

Та ровейки се пак из многобройните форуми преди 3-4 г. се сдобих с втория си ‘електронен четец’ – Palm Zire 72.

При него екрана беше малко по-малък, но пък разделителната способност беше доста по-добра, текста беше много по-четлив и най-важното – LCD екрана му можеше да се чете и на palm zire 72тъмно /ама на ярка слънчева светлина, за разлика от Compaq-a беше почти неизползваем/

И него благополучно го използвах няколко години, докато един приятел на ми подари стария си телефон Qtek 9000 

 

 

 

 

 

Е, това бяха миналите времена. В началото на тази година започнах да се заглеждам вече по истински електронни книги EBOOK. Amazon-ският Kindle ми допадаше доста, но все не ми се случваше да заделя близо 300 лв за да го имам. Другите алтернативи се въртяха около същата цена, докато един ден не попаднах на едно добро предложение в сайта http://www.dealextreme.com – т.нар The Book. /който или е добро копие или е почти такова на Augen The Book/. Има още

Нов живот за стария iPOD

Преди близо 6 години един приятел ми подари ‘старият’ си iPOD.  Втора генерация с 20гб твърд диск, нещо доста добро дори за 2004-та година, когато се случи събитието.bad_disk

Един от недостатъците му беше, че имаше само FireWire вход за данни, та се наложи да си купувам такава платка и съответния кабел за нея, за да мога да качвам песнички и файлове.

Същата тази платка стана и причина за дългото ми разделяне с iPOD-a.  След близо година ползване и като музикален плеър и като външен диск за пренасяне на данни, един ден както се мъчех да включа кабела от задната страна на компютъра, без да искам съм го обърнал обратно. При нормална платка, това не би било възможно, но китайските майстори бяха решили, че 2-3 мм в повече или в по-малко не са толкова фатални.

Има още

Проблеми с DELL

Донесе ми един приятел преди време компютър Dell Optiplex GX270.

Още при пускането на машинката излизаше надпис:

alert! chipset heat sink not detected

Краткото ровене в Google доведе до ‘откритието’ че тази грешка се дължи на проблем в датчика за температура на чипсета.

Отварянето на кутията и внимателният оглед обаче установиха истинската причина 🙂

– oтпоено мостче, за което се захваща крачето на пружинката, държаща радиатора на чипсета. И ако няма връзка между двете крачета (посредством крачето-пружинка) за BIOS-a значи, че не работи датчика 🙂
Ето го и самият виновник, кротко изпаднал (поради незнайна причина)
Запоих го, сложих радиатора и компютърчето доволно си заработи 😉

Скаридарник под аквариума

Гледах си от близо година и аз скаридки в общия аквариум (RedCherry), въдеха се добре, рибите почти не ги закачаха. Подразбрах обаче, че било модерно да имаш отделен, малък аквариум, дето да бъде наречен ‘скаридарник’.
Нещеш ли, точно тогава един приятел реши, че има излишен 30 литров аквариум и ми го връчи, да го стопанисвам както намеря за добре.
За добре намерих, да го направя  скаридарник. Място за него обаче не намирах, стаята ми и без това не е от най-големите. Загледах се  в сегашната стойка на аквариума, където майстора дето ми я прави, беше поставил подпорни винкели, с цел един ден да реализирам там рафтче.

Викам си аз – абе не може ли да намуша аз там малкият аквариум и всичко да ми е на едно място, риби, скариди и други мезета?
и сам си отговарям – Може, може, ама как ще се обслужва това чудо? От горе оставаха не-повече от 4-5 см разстояние и дори моите нежни ръчички нямаше как да бърникат ако се наложи почистване, доливане на вода или каквото там се прави с аквариумите. Има още

Сливи за смет 2

Ползват си хората компютрите ( и особено лаптопите) и не се замислят, че не само от време на време трябва да го забърсват от мазни пръсти а и да му се прави профилактика, за да се избегнат натрупванията на прах, мръсотия и пр. за да не се налага да се сменя целият компютър след година-две използване.

Типичен пример са тези снимки, направени преди време на лаптоп Toshiba.

На борба с Windows (пак)

Добре ми започна понеделника. Донесоха ми компютърче, което категорично отказваше да зареди Windows във всичките му модификации – като се почне от Нормален режим, та се стигне през всички видове SafeMode. Мигне, светне и до там, увисне като прани гащи, та от зор чак  и клавиатурата блокира.

Като един виден  борец с Windows проблемите знам, че е добре човек да попреглежда какво пише системката по екрана, особено когато има и проблеми. Забелязах, че всичко  увисваше след реда в който зареждаше драйвера \system32/drivers/isapnp.sys. Заредих Windows oт Hiren’s Boot CD и след кратко проучване, и се оказа, че в папката Windows\system32\drivers  сe мъдрят 2 файла, с нулева (0) големина. Обърсах ги кротко и работата потръгна.

Както предполагах – оказа се, че пак се ползва пиратска версия на Nod32  – оригинално закупената програма може би е добра, кракната  – не чак толкова, да не кажа – вредна е.  Бая  им се чудя на ‘специалистите’ дето качват кракнати антивирусни (потребителите не са виновни), това е все едно вместо таблетки против забременяване да раздаваш лукчета.

След сканиране и надлежно прочистване (по метода описан във форума), компютъра си заработи по-добре от нов.


Китайско+Българско = ТНТМ

Закупих си аз преди време GPS приемник който дойде и със зарядно за автомобил. Пробвах го аз – работи си чудесно и дори зареждаше.

GPS приемника обаче го бях купил не да се хвала в махалата, а да го накарам да си сътрудничи с някой от останалите ми уреди – лаптоп или телефон и да ме насочва с правилна физична и духовна посока при пътуванията ми.

Докато избера подходящият за мен телефон с Windows Mobile мина известно време и се сдобих с него 2 дни преди лятното премеждие на яз. Сърница (лани). Телефончето е желязно (HP 6815 но за него друг път ще пиша),  зареждането става през стандартен USB вход с още по-стандарните 5 V.

И така, метнахме се ние на вярната ми Fiesta и поехме на път. Аз пътя не че не го знам, ама друго си е космическите сили (сателитни при това) да ти дават насока на пътуването. Естествено – зарядното беше боднато в запалката, а другият край – в телефона.

Карахме ние насам


Има още