Home » Забава » Разговор с Праводържача

Разговор с Праводържача

Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.

Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой

––––––––––––––––––––––––

Разговор с Праводържача

Едноактна пиеса

Действащи лица: Потребител и Праводържач

Действие  първо и последно.  Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.

– Е и какво? Защо аз трябва да се грижа за твоето благополучие? Всеки човек иска да заплати за дадена стока колкото се може по-малко. Ако някой има възможност да получи нещо безплатно, едва ли ще се откаже от него.
– Ето! Всички така разсъждават. И ме обричате на полуразкошно съществуване …
– Полуразкошно … Мдааа … А ти как определяш каква печалба не си получил?
– Амииии … Гледам колко потребители са сваляли от интернет филма или книгата, умножавам по стойността на билета или коричната цена и готово.
– Ти какво, знаеш точно колко копия са били свалени? От къде? Да не следиш целият Интернет?
– За следене нищо не съм казвал!
– А ти какво толкоз се развълнува?
– Аз? Защо? Нее …
– Добре, добре … Значи колкото пъти е сваляно и умножаваш по цената?
– Да!
– Добре. Да предположим, че съм свалил филм, ти ме преброяваш и изчисляваш „пропуснатите ползи“ от мен, така ли?
– Ами приблизително така.
– А аз взимам и го давам на някой приятел да го гледа. А той – на друг негов приятел …
– Хмм, трябва веднага да се приемат промени в закона за да се отчетат такива възможни „приятели“!
– А защо веднага на преброите населението на цялата планета като „потенциални зрители“? Представяш ли си, шест милиарда зрители?
– Хмм …
– Какво?
– Това би било много добре, само че никой няма да ни разреши.
– Завиден апетит имате … А теб не те ли вълнува факта, че не навсякъде има киносалони където може да се гледат новите филми?

– Не те вълнува значи … Разбирам
– Да, ама можеш да си купиш диск.
– Може. Ето, да речем че си купя лицензиран диск. Какво мога да правя с него?
– Е как какво? Можеш да го гледаш.
– Това е ясно. А мога ли да го дам на някой приятел да го гледа?
– Не! В никакъв случай. Това е само твой диск.  Нека приятелят ти си купи за него си. Пропуснати ползи ще имам, разбираш ли?
– Разбирам. Така може и от приятели да се лиша.
– Ами закона си е закон, той трябва да бъде спазван и в него място за емоции няма.
– А да си представим, че седя и си гледам филма на телевизора и хоп – приятел ми идва на гости. Ще може ли да гледа филма, в къщи, на моето ДВД от моя диск или трябва да изключа телевизора?
– Амиии … В закона нищо не е писано … Не знам, но най-добре би било да го изключиш.
– Хех! Сам ли го измисли?
– Ние работим за усъвършенстване, за да отчетем всички нюанси.
– Ами ако моят приятел има закупено точно същото копие на лицензния диск? Седи му в къщи на етажерката, дошъл е при мен, аз гледам същият филм. Да изключвам ли телевизора или вече може да гледа?
– Чакай малко. Не изключвай!… Изключвай … Не знам, нещо се обърках!
– Не, не, аз искам да знам как е по закон. Отговаряй. Излиза, че ако моят приятел няма свой закупен диск, не може да гледа филма. А ако си го купи – може да го гледа и то където иска и както иска? Или не е така ?
– Слушай, ти нещо много неудобни въпроси задаваш?
– Че то и вашият закон е такъв „неудобен“.
– Ние мислим не само за автора но и за вас също!
– И как по-точно?
– Ние ти даваме толкова качествен продукт, виж само опаковката на диска! А? А качеството на записа? А бонусите във вид на допълнителни трейлъри? А разните награди?
– Че за какъв дявол са ми тези бонуси-картинки-реклами? Защо да плащам и за тях пари? Диска не струва стотинки. Защо не пуснете версия на филма с понижено качество, за хора без съвременна техника, с прост стереозвук, в простичък книжен плик? И нека той да струва по-малко от другия. Пак ще има кой да го гледа, нали? На който му е интересен самият сюжет, самата игра на актьорите и режисьорската работа, което няма нищо общо със обемният звук и лъскавата кутийка.
– Не, не може.
– Защо?
– Не може и това е. Търговска тайна.
– Дааа, железобетонен аргумент.
– Ти си много тревожен, все нещо не ти е наред!
– А на теб всичко наред ли ти е? Ти какво, не виждаш ли грешките в закона? Макар че какви ги говоря, много ясно ги виждаш, нали ти си ги предложил.
– Какви грешки? Всичко е проверено … Е … Повечето …  Е, има и някой неточности …
– Ето това. А я ми кажи …
– Какво? Какво пак измисли?
– Не се пени. Да помислим – премиерата на филма е минала, престанал е да носи приходи, издали сте го на диск. Хората купуват дисковете, гледат. Нагледали са се, минало е време и дисковете залежават, на никого не са нужни. Филма го продавате на телевизията. Нали?
– Сега ще ме настъпиш …
– Ще те настъпя. Ако филма е показван по телевизията и са го гледали милиони хора, ще се счита ли за престъпление ако го сваля от Интернет?
– По дяволите! Така си и знаех!
– Е?
– Ние работим над това
– Работите, не се и съмнявам. И?
– Какво ‘и’?
– Прекрасно ме разбра.
– Не знам,
– А ако си запиша филма от телевизията, ще ме считат ли за престъпник? Аз така и така не съм ти платил пари за да го гледам в киното.
– Ех, да беше отишъл веднага в киното, да беше гледал филма – всички щяхме да сме доволни. А сега ти си престъпник!
– За теб не само аз съм престъпник. Ти искаш и провайдерите да притиснеш. Не можеш да следиш всички потребители – решил си на другите да прехвърлиш своята работа?
– Ама не аз я прехвърлям!
– Да бе да… Още малко ще кажеш, че си нямаш и представа за това.
– Я не ми се зъби – ти си престъпник! Ставай! Горе ръцете!

На потребителя му слагат белезници и го извеждат от стаята. Мрак. Завеса

––––––––––––––––––––––––

Разбира се, всичко написано е наивно и опростено, но все пак ….
© nohius

Превод с незначителни добавки  – © НеСиПрав

Posted in Забава and tagged as , ,

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: