Архив за етикет: куриози

На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)

Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):

– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още

Касета за Нинтендо (NES) продадена за US $99,902.00

Вчера (снощи) в американският EBAY  завърши търг за касета (кертридж) за Нинтендо с играта Марио
nec_57
Имаше 328 наддавания, като крайната цена на която приключи търга е 99 902.00 Щатски долара :)
Ще кажете – абе какво и е специалното на тази касета?
През 1990 г. Нинтендо провеждат шампионат за играчи Nintendo World Championships : във 29 града на САЩ са проведени турнири по Super Mario, Rad Racer и Тетрис.
Който успеел да направи най-много точки за 6 минути и 21 сек, бивал победител. Победителя в градското съревнование получавал $250  + билет за двама до Universal Studio в Холивуд, където се провеждало финалното състезание, а този на второ място – Nintendo Power Pad, третият –  Game Boy.

На самият финал, наградите били доста по-приятни – победителят отнасял $10  000, нов 1990 Geo Metro Convertible  40″ телевизор и златна статуетка на Марио.

Има още

Юруш народе. Windows 8.1

Юруш народе, излезе Windows 8.1 🙂
Само 3711 дискети и сте Номер 1 в махалата 🙂

windows8_1
Колко ли струват 3711 дискетки ?

Простотията ни е малко, затова си внасяме.

(или как простотията ни чака още от границата)

От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.

И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.

Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.

(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)

Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….

След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.pametnik1

Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути  видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./

  Има още

Новият патрул – само пиратски за България :)

Преди време бях писал, че Сергей Лукяненко е готов със следващият роман от поредицата „Патрулите“ – Новият патрул.

Е, от днес е факт онлайн продажбата на книгата в електронен вид официално обявена в блога на автора – Новый Дозор

Книгата пусната на символична цена  2.5 евро, или 3.3 долара,

НО!!!  Куриозното е, че колкото и да им се иска на неруските потребители, включително и на мен да си я купим законно – такъв начин няма. Бързият и лесен PayPal в Русия не работи.

Самият автор ‘предлага’ да си я ‘купим’  т.е свалим от пиратски сайт, а пък после чрез PayPal Donate бутона да ‘благодарим’, малко неловко се получава, но щом такъв е начина – мисля да се възползвам от съвета му 🙂

Kлапа-Първи дубъл-Камера

       Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/ 

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Има още

Хитринки: принтер под Windows Xp и Windows 7

Наложи ми се вчера да подкарам 2 нови лаптопа със 64 битов (x64) Windows 7 при едни клиенти.

Безжичната мрежа си се върза естествено без проблеми, но трябваше да се закачат и 2 принтера Lexmark E120, които хората бяха закупили преди време. Това бяха сторили набързо, без да се консултират преди това с мен, за да им кажа на какво дърво се покачват.

Проблем с печатането по мрежата до сега нямаха, защото всички компютри бяха с Windows XP, но при новопристигналите лаптопи работата не потръгна. Ти му  сочиш мрежовия принтер, дето самият той е намерил, той ти вика – дай ми драйвер!

И въпреки, че любезно му предоставям CD-то с програмите и драйверите за Lexmark-a, подлите 7-ци категорично отказаха да се приобщят към системата и си искаха нови драйвери, дето изобщо ги нямало на съответния диск. Тегленето драйвери от сайта на Lexmark даде още по-лоши резултати /макар че то по-лоши от предишните нямаше как/ Има още

За произхода на някои крилати фрази: Оти ги ручааме жабетата?

Оти ги ручааме* жабетата?

Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:

Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.

Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek

Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.

Има още

За произхода на някои крилати фрази: Драконови мерки

Драконови мерки
(Драконови закони)

Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.

Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).

В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и …  дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още

За произхода на някои крилати фрази: Парите не миришат!

император Веспасиан

император Веспасиан, източник: uchicago.edu

Парите не миришат
(lat. Pecunia non olet )

Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)

Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний ТранквилДванадесетте цезари

Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.

Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)

Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя

(5)И  за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“

 Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14

Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.

Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите).  Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.

Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за  различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.

Точно заради тях императора въвел така  наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.

И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.

Колекция – Робко 01

„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia

Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.

Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.

 

Мини биография на Ейбрахам Линкълн.

Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.

Ето малко не-много известни факти

  • 1831 – Проваля се в  селскостопанския бизнес, обявява банкрут
  • 1832 – Претърпява поражение в изборите на Генералното събрание на Илинойс
  • 1834 – Отново претърпява неуспехи в бизнеса и банкрутира
  • 1835 -1836 – лични неуспехи, в резултат на което получава нервен срив, от който дълго се лекува
  • 1838 – Претърпява поражение в поредните избори за Камарата на представителите
  • 1843 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
  • 1846 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
  • 1848 –Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
  • 1855 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
  • 1856 – Претърпява неуспех като кандидат за Вице-президент на САЩ
  • 1858 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
  • 1860 – Най-после е избран за президент на САЩ (м/у другото, първият Президент от Републиканската партия)

Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.

Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.

СРС-тата ряпа да ядат

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още