Kлапа-Първи дубъл-Камера

       Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/ 

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Хвърляйки му бегъл поглед забелязах, че въпросният субект е около 30-35 годишен, с очилца зад които прозираха малки свински очички и колкото и да е невъзпитано – седеше с нахлузена почти до веждите шапка. На ръст беше около 180, пълен но не дебел. Въртеше се и ръкомахаше мислейки се за центъра на вселената.

Естествено, всички от присъстващите се правеха, че не го забелязват, дори след като си самосъбори чашата с водка. Сервитьорката се втурна да чисти, той пелтечейки започна да се извинява. Странно ми се стори, че персонала на го помоли да си тръгне, но от друга страна пък се сетих, че сигурно добра сметка им е направил.

Минаха няколко минути и жениците от масата до пияндура бързо платиха и се изнесоха. Което пък предизвика въпросният ‘клиент’ да стане от масата си и да започне да се разхожда из заведението, което е всичко на всичко 6х6 метра. Накрая си намери занимавка – разговор по телефона с някакъв, който явно упорито не желаеше да говори с него, ама му се налагаше. Наложи се и на нас да разберем колко близък бил пияницата с някой си Иван и как дори му се бил обадил за Ивановден.

Надушвах във въздуха, че нещо ще се случи, но още не знаех точно какво.

Минаха няколко минути, въпреки виковете на досадника с моя приятел се опитахме да си споделим това-онова.   Трудно се получаваше, но все пак опитите ни продължаваха.

В това време в заведението влезе поредният посетител, възрастен мъж на около 55-60 години. Кротко седна на празната маса до пияницата и си поръча кафе и минерална вода. Приготви си и парите, за да плати веднага и да не се занимава повече със сервитьорката. Донесоха му поръчката и човека с наслада отпи от чашата си.

Точно тогава, пияният му съсед успя да фокусира погледа си върху него и реши да полюбезничи:

– Здравейте, искате ли да си поприказваме? – пита пияницата

– Не – кратко и ясно отговаря възрастния човек

– Ама вие сте сам, не искате ли да ви правя компания?

– Точно от хора, дето искат да ми правят компания съм избягал. Предпочитам да съм сам.

– А знаете ли, че има песен на една певица ‘Води ме в някоя квартална кръчма и поръчваай“

– Не, не знам.

– Нищо, аз  ще седна при вас- настоява насмукания и се премества на масата на човека, той естествено няма как да реагира на подобна наглост, бармана и сервитьорката само се почесват

– Знаете ли, че тая държава не струва, знаете ли, че Цветан Цветанов е нищо – ни в клин, ни в ръкав се опитва да поведе разговор досадника

– Не знам, не разбирам, още съм малък – кротко и шеговито му отговаря човека

– Нее, вие сте много интелигентен, жалко че нямам пиене да се чукна с вас – продължава тъпанара – нооо … и погледа му се премества на масата с влюбената двойка … ето с тях ще поговоря, при което става и с люлееща се походка отива на съседната маса, където също олюлявайки се започва да нарежда

– Вие сте много приятни млади хора, да сте живи и здрави и да имате много деца /влюбените смутено се поглеждат/, аз съм DJ и знам много поздрави – продължава натрапника.

В тоя момент, някакъв портрет на стената, май на Джак Даниелс му привлича погледа, при което пияницата прави опит да го ритне. Единствената реакция от сервитьорката беше- Хей, по-внимателно.

– Да, да, аз много се извинявам, ей сега си тръгвам – каканиже простака и почти отваря вратата да си тръгне

Нещеш ли, в този момент погледа му попада на нашата маса. Някакво прозрение го осени /зер, не си е поприказвал с нас още/ при което пъргаво се стрелна към нашата маса, заклати се и най-неочаквано грабна очилата от носа на моя приятел с думите:

– Тези очила истински ли са?

Е не издържах на простотията, скочих и му викнах:

– Слушай бе, келеш, ставай се махай, щото ми писна от теб!!!

Малките свински очички с труд се фокусираха върху мен, след няколко секунди размисъл се опита да заобиколи масата и изрева:

– Кой си ти бе?

– Никой! Пия си тук кафето и ми писна от теб и простотията ти. Изчезвай.

В този момент тъпана замахна да ме удари!!!

Избягнах юмрука му и на свой ред го ударих в корема /никога не целете главата, остават белези/

Дебелака се завъртя, но моят приятел вече си беше сграбчил очилата и също го подпря леко, при което тулупа се стовари на земята.

– Викайте полиция бе!!! – изкрещях на панирания барман и в този момент видях, че от съседната на нашата маса, един кльощав момък е скочил и рита тъпанара с двата крака./после дочух, че преди да дойдем, тоя му досаждал и даже му излял кафето/ Дръпнах го настрани, дръпнах и моя приятел.

Битият обаче рипна чевръсто, награби един стол и го заразмахва на където види, най-вече към кльощавия съсед при това викайки: Всички ще ви избия!!! Аз съм от НСБОБ.

В това време чувах как бармана се мъчи да обясни на девойките от 112 къде точно се намира заведението, град, улица, номер, околна температура и атмосферно налягане.

А нераза вилнееше и даже беше притиснал младежа в ъгъла, та се наложи да го сграбчим с моя приятел, да му поизвием ръцете и да го дръпнем.

– Спокойно бе човек, спокойно – зауспокоява го моя приятел

Пияндура се дърпаше леко в началото но след малко се успокои, награби си кутията с цигари от масата и се омете.

Точно в този момент влязоха още двама младежи, приятели на кльощавия. Ама за жалост, бяха изпуснали купона, наложи им се да седнат и да си пият кафето, докато вкупом обсъждахме и псувахме простака.

А влюбената двойка чак се беше изнесла отвън 😉

Пияницата направи 2-3-5 тегела напред назад, помота се малко и след 10-тина минути закрачи пак към заведението. Всички бяхме нащрек какво ще иска – е, оказа се, че му паднала под масата едната ръкавица, взе сия, започна опити за някакви пиянски извинения но бързо бързо се омете.

И за да не ви държа в напрежение – след още 5-6 минути /или общо за колко 20/ се появи и патрулната кола /пак за сведение, РДВР Пазарджик по права линия се намира на около 100 метра/

Две любезни млади полицайчета поговориха с персонала, опитаха се да ни разпитат как изглеждал натрапника, ама за по-лесно, направо им го посочихме през прозореца, щото нещастника още се мотаеше на 10-15 метра в градинката, подскачайки и пейки си.

Е , провериха му документите, посъветваха го нещо и въпросният цървул се омете, но остави доста неприятен привкус в устата ми.

Изводи човек може да си направи много, но на мен през цялото време ми се въртеше в главата Чл.12 от НПК, този за неизбежната самоотбрана и по-точно частта в която можеше да бъдем обвинени за това, че сме се защитили.

Защото, по сега действащите закони, ако бандит ти изскочи с нож, нямаш право да го застреляш!!!

2 thoughts on “Kлапа-Първи дубъл-Камера

  1. Gabo Автор

    Да извадя, ама като нямам 😉
    Пък и с нашите закони, тоя после ще претендира, че моя е бил по-голям.

Leave a Reply