Както казах и в участието си в „Реалност?“, при Еленко Ангелов (https://youtu.be/oHqIDI_x8Fk) преди 6-7 м., не вярвам в случайности, а в синхроничности.
И понеже 3 пъти вече ми се случва да цитирам, реших да споделя с ВАС този НЕнужен ФАКт:
Петко Р. Славейков, поискал 1000 (през 1873 г.) гроша заплата за година, като учител в училището в с.Михалци (Търновско), на което Кмета и селяните(чорбаджии) му рекли :
/Особено ми е важно мнението Ви за Иванчо Хаджипенчович/ и сичкото ли ни е било наред от 681 г. до сега и КОЙ ви пречеше да сте Чорбаджии и изедници народни?Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.
Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.
Другари и другарки (малките другарчета да не четат, че е за 18+).
Освен да пиша, язека обичам и да чета, ама поневгаш и избирателно.
Обаче – сичкото прогресивната общност (и от двете страни на барикадата) си има нейно си мнение… а аз си нямааааххх.
А то човек без мнение е като мнение без човек. Дали отпред, дали отзад – все липсва.
И начи реших са – ще имам и аз мнение, ако трябва – платено.
Наточих 1 кило кръв, 1 литър урина и 1 кг.. онва таковата, фекалии и търча, да ги давам, да ми кажат, какво мнение да имам, демек – от към кой лагер съм най-подходящ, според науката. (дадох и 1 шише ракия, за всеки случай, че не се знае знае ли се)
Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.
От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.
И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи
Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен
Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /
Ох, да ви са оплача другари. Обажда ми се одеве един приятел и вика:
– Бе Габо, ти си пешкѝн момче, навсякъде се вреш, все много знаеш, да те питам една работа?
На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил
По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил
Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал
И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал
А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа
Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя
Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.
Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )
Заспал съм си кротко и сънувам ….
Нощес, станало някакво чудо и всичкото народ са завтекло вчера, та са шприцовало. (като казвам всички – та всички, мъжове, жени, дяца, кучета, котки, тъщи… всички!!!)
И кво става днеска – край, нема болни, нема открити… Сичкое 0 (нула)!!! На специалният сайт са чудат какво да пишат и как се смята процент от 0.
После и журналистите в шок, не знаят как да започнат Сутрешните блокове, а Професорите вече поканени, поканени ама и те не знаят какво да кажат.
Сутрешните емисии и те на пауза, щото не помнят с какво трябва да започнат новините.
Има още
Имал съм в живота
срещи много –
с предмети, камъни,
дървета, хора…
И на природата
творения най-разни,
едни издават звуци,
други – не говорят.
И… понеже не съм
баш поет или рапър
за да говоря само в рими,
та да ви кажа –
дали сте ми познати лично
или не,
дали тепърва ще се запознаем,
или пак не,
полезно е да ви споделя,
че винаги очаквам от хората
да са Добри (дори да не са много хора)
Не че винаги можем да сме такива.
Ето, аз споделям предимно
хубавите моменти – ядене, пиене,
прекрасните места които посещавам,
готините приятели и познати
и веселите моменти
които изживявам,
споделям понякога и някоя тъга,
то в живота без това не може.
И се радвам, че приятел
ите ми
го оценяват…
Иначе …
то няма човек, без проблеми,
дори този, който е преял, препил
или каквото там може да се пре…
Ама пък ако само лошото искаме да търсим,
то това и ще намерим,
НЕ е ли по-добре, да искам да видим
ДОБРОТО и ХУБАВОТО, където и да е?
А много се радвам, когато някой ми каже:
Видях те, как се забавляваш.
И аз се радвам, когато видя, че другите се забавляват.
А още повече ще се радвам, ако ми плати сметката
Съвета ми е
(щото на чужд гъз и 100 съвета са малко)
.. бъдете усмихнати,
дори да ви мислят за ЛУДИ
Бъдете Любезни, дори да ви се чудят
И ако някой ви гледа с насмешка.
то го пратете далееече, дори попогрешка…
(Габриел Радев)
Приятели,
познати,
хора разни,
далечни,
близки,
ама …
все добри
Намирал съм
намират ме
и даже
без да го искам,
все
случайно
може би …
Съдбата
ме е свързвала
с различни,
нали това е
нейната игра,
понякога е сякаш хаотична,
обаче май си има правила
Та за баланс
на хубавите срещи
със хора,
весели
и позитивни
по някакви физически закони
съм имал двама-трима негативни
Донесли са ми
всякакви моменти…
предателства,
лъжи,
фалшиви фрази,
и нож забит в гърба, точно тогава,
когато уж е трябвало да пази
Понесох много болки
във живота,
и никога не съм го крил,
та лекичко и нежно
да ви кажа…
не съм забравил
и не съм простил
Държа едно сърце във длани
протегнати пред вас сега.
Покрито е със малки рани,
три дупки и една бразда.
В живота има случки разни
и всяка прави си следа –
едни дълбоки, други – празни
но както казваме – Съдба
Не го боли, то е от камък
издържа всякакви неща
лъжи, предателства, любови,
и радост или пък тъга
Студено е, щом е самичко,
горещо – ако е в ръка,
на живо малко ми прилича,
че ползва нашта топлина.
Не знам чие е, току-що открих го,
на всеки може да е то,
изстрадало изглежда, но си мисля,
че пази нещичко добро
Тошко без да бави, кабинет ще прави,
С две ръце го хваща, силно се напъва, той се не поклаща,
Тошко Корни вика, Тича Корни с крика
двамата напъват, кабинет напъват, той се не поклаща,
Корни Мая вика, Мая я надвика, иде с Хаджигенов,
всичките напъват, кабинет опъват – той се хич не хваща,
Всички Ристьо викат, Ристьо е на плажа,
с гумената лодка, бърже се доклаща,
Заедно напъват, свиркат и опъват – той се не поклаща.
Трябва помощ пета, всичките хлапета,
зарад таз копаня – викат и Доганя.
А Доган разбира и отзад подпира,
всички ги захваща., здраво ги заклаща,
кабинета вадят на тезгях го слагат.
Три дни яли, пили после тез мискини,
сметката обаче, плащаме с години…
и т.н. и т.н. ??
