Хайде една приказка за лека нощ, да заспите по-лесно.

Та имало едно време, ехее, примерно през 1415 г. един човееекк. И той по тогавашните разбирания, бил „конспиратор„, щото не бил много съгласен, с тогавашните началници и най-вече с църковните такива, но то по ония времена Управници и Църква били горе-доле като сега партия и правителство – едно цяло.

Та понеже тоя говорел некви работи, несъвпадащи с тогавашната идеологическа обстановка, го викнали, та го качили на една Клада, да го понапечат малко, белким му доде акъла.

Но Благородно му рекли :

– „Глей ся, ти си са объркал там нещо, начел си се с разни щуротии, ама ако речеш да са оправиш, ша та пуснем. Само си признай, че от простотия си ги говорил, па и на ония другите селяци дето ти вярват им кажи, че не си бил прав и та пущим, ем да не са излагаш пред Европата и ти„

Па другарят Ян Хус (щото така се казвал човечецът) им рекъл:

„Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми“.

И кат нещял, щот немало как да го БАН-нат, фанали та запалили кладата.

Гори тя, ама нали и тогава криза – нещо не гори как трябва. И нещеш ли, минала през площада една бабичка, дет бързала да хване „Зеления коридор“, гледа – Огин, па на него некъв човек пържат, ама не много. Та бабата за всеки случай, мушнала още малко клечки и разръчкала да са разгори как трябва.

Видял от горе Ян Хус таз благородна постъпка на бабичката, па не са сдържал та са провикнал:

O, sancta simplicitas! ( демек – О, свещена простота, или по сегашному – Малее, колко си проста)

И те така свършва приказката.