Просто не се сдържах. От два дни мой клиенти имат проблеми, изпращат поща където си искат и тя се получава, само към определен адрес като пратят, пощата бива върната.
Посъветвани от мен, да се обърнат към HELPDESK-a на съответния домейн, те ошашавени ми изпратиха отговора който са получили с цел да им го разтълкувам.
А отговора е следния (забележете, на баш 6lokavitza, при положение, че всичките запитвания се водят на чист български език и на Кирилица):

Subject: RE: Проблем с получаване на писма на хххххх.ххх

Pri nas niama restrikcii
No do predi malko tozi domain ne beshe mnogo izvesten v Internet
Taka che da probva sled izvestno vreme

След около 3 минути кротки псувни любезно предложих да попитат, явно напредналия Хелпдеск, да ми дефинира понятието „не беше много известен“ и в каква корелация се намира то с неполучаването на писма 😉
Също така ми стана много интересно, как един ‘не много известен домейн’ става известен след малко и какви точно заклинания се използват за целта.
Има още →

Събрал съм сумати материал за писане, ама пусти мързел – докато се обърна и то дошло утре.

Но както казвал оня пияница – от понеделник ставам друг човек ;))

Гледах си от близо година и аз скаридки в общия аквариум (RedCherry), въдеха се добре, рибите почти не ги закачаха. Подразбрах обаче, че било модерно да имаш отделен, малък аквариум, дето да бъде наречен ‘скаридарник’.
Нещеш ли, точно тогава един приятел реши, че има излишен 30 литров аквариум и ми го връчи, да го стопанисвам както намеря за добре.
За добре намерих, да го направя  скаридарник. Място за него обаче не намирах, стаята ми и без това не е от най-големите. Загледах се  в сегашната стойка на аквариума, където майстора дето ми я прави, беше поставил подпорни винкели, с цел един ден да реализирам там рафтче.

Викам си аз – абе не може ли да намуша аз там малкият аквариум и всичко да ми е на едно място, риби, скариди и други мезета?
и сам си отговарям – Може, може, ама как ще се обслужва това чудо? От горе оставаха не-повече от 4-5 см разстояние и дори моите нежни ръчички нямаше как да бърникат ако се наложи почистване, доливане на вода или каквото там се прави с аквариумите. Има още →

Ползват си хората компютрите ( и особено лаптопите) и не се замислят, че не само от време на време трябва да го забърсват от мазни пръсти а и да му се прави профилактика, за да се избегнат натрупванията на прах, мръсотия и пр. за да не се налага да се сменя целият компютър след година-две използване.

Типичен пример са тези снимки, направени преди време на лаптоп Toshiba.

Дайте ми две 🙂

Добре ми започна понеделника. Донесоха ми компютърче, което категорично отказваше да зареди Windows във всичките му модификации – като се почне от Нормален режим, та се стигне през всички видове SafeMode. Мигне, светне и до там, увисне като прани гащи, та от зор чак  и клавиатурата блокира.

Като един виден  борец с Windows проблемите знам, че е добре човек да попреглежда какво пише системката по екрана, особено когато има и проблеми. Забелязах, че всичко  увисваше след реда в който зареждаше драйвера \system32/drivers/isapnp.sys. Заредих Windows oт Hiren’s Boot CD и след кратко проучване, и се оказа, че в папката Windows\system32\drivers  сe мъдрят 2 файла, с нулева (0) големина. Обърсах ги кротко и работата потръгна.

Както предполагах – оказа се, че пак се ползва пиратска версия на Nod32  – оригинално закупената програма може би е добра, кракната  – не чак толкова, да не кажа – вредна е.  Бая  им се чудя на ‘специалистите’ дето качват кракнати антивирусни (потребителите не са виновни), това е все едно вместо таблетки против забременяване да раздаваш лукчета.

След сканиране и надлежно прочистване (по метода описан във форума), компютъра си заработи по-добре от нов.

Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.

Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой

––––––––––––––––––––––––

Разговор с Праводържача

Едноактна пиеса

Действащи лица: Потребител и Праводържач

Действие  първо и последно.  Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.
Има още →

Седя си аз  тази не-ранна сутрин пред компютъра и се опитвам да се мотивирам, белким свърша някоя от многото чакащи ме задачи. А както е добре известно, най-добрата мотивация за да ти е преработи е да не правиш нищо и да провериш какво става по форуми и новинарски сайтове. Това направих и аз, пускайки си началната страница на iGoogle. Там, както всеки мързелив човек съм си наредил RSS-тата към няколкото форума, блога и новинарски сайта.

Първото което ми се наби в очите беше това:

Викам си – брях, освободили са невинния човечец най-после. Гледам обаче следващата новина – пак бях,  пак си викам – я хванали са някакви айдуци – пирати. И така докато се надвиквам със себе си реших  да кликна и попрочета от де са крали тез книги и колко са изкярили от цялата далавера тез юнаци.
Има още →