Преди дни добавих в Колекцията си  това приятно фотоапаратче на Сони (Sony Mavica FD-83) от миналият век 😉

От миналият е, защото е пуснат в продажба през март 1999 г.

Максималната му разделителна способност е 1024х768 (1216х912 с интерполация) или както е описал производителят цели 850,000 пиксела.

Има оптично увеличение 3х и цифрово 2х (или общо 6х), ръчен и автоматичен фокус, фиксирано ISO 100, режим макро-снимка, както и видеоклип 5,10 и 15 сек.

Има вградена светкавица, както личи от снимките а скоростта на затвора варира 1/8 до 1/4000 сек.

Самоснимачката и контрола на бялото също присъстват в менюто на апарата, както се вижда от задната снимка.

Умеел е да прави (при настройки по подразбиране) цели 10 снимки (при мен само 5), защото …. за памет е използвал 3.5″ дискета /1.44 МБ/ 🙂

Проблемът му е, че половината дисплей е счупен, но това не му пречи особено много, по-голям проблем беше, че батерията беше изтощена докрай. След кратко почесване по главата и туршуване из кашоните, намерих зарядното за Canon 400D, което обаче категорично отказа да зарежда въпросната батерия, въпреки че ловко я бях овързал с кабелчета и тиксо.

На помощ дойте както винаги вярната Китайска техника – зарядно за същият този Canon, но неоригинално успя за около час да зареди достатъчно батерията, за да извърша множество експерименти с апарата.

Наснимах сумати приятели и всички се скъсваха от хилене когато им изваждах дискетата 😉

Ето и примерна снимка от терасата

Утре смятам да посетя близкото фотостудио, хем да видя какво качество ще излезе от този фотоапарат на хартия, хем да им видя и на тях физиономиите ;)))