(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)

Част II – Деветашката пещера

(държа да отбележа, че пътеписа е извършен на основата на посещението ми през месец август 2011 г, доста преди да се снима там продължението на филма „Непобедимите 2″ и да бъде възстановен моста над реката)

 Опитахме се да половим кефали по р.Осъм, но дали мястото не беше подходящо, дали времето /14 часа следобед/ но нямахме голяма слука – няколко дребни рибета.

Все пак начесахме крастата и решихме да отделим малко време и за обогатяване на туристическата ни култура.

На няколко метра от моста, където се бяхме отбили за риболовстване стърчеше табелата за Деветашката пещера

Последвахме указателната стрелка и след 200-300 метра се озовахме пред следващата указателна такава.

  Има още →

       Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/ 

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Има още →

Е, оцеляхме през 2011 и дочакахме  2012 година.

Да сме живи и здрави и през тази година, да има повече поводи за веселие и повече пари за харчене, а  и да видим кое ще докара свършека на света в края на 2012,  дали предсказанията на майте (според тъпанарските измислици на журналистите ), дали  пускането на Windows 8 или нещо друго.

Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.

Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта  Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.

Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)

В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂

Преди точно 7 години си закупих за немалката тогава сума от 1600 лв  фотоапарат Canon Powershot G5

Canon G5

Много и добри снимки съм направил с него, но … както се казва – всяко нещо си има начало и край (само салама има два края).
Та при гостуването ми в Троян, след един нещастен опит да си направим групова снимка, фотоапарата падна и обектива му стана неизползваем.

В пристъп на ентусиазъм се опитах да го разглобя и поправя (бях намерил и пълно ръководство), но за жалост, след като се получи тази картинка

Canon G5 - последно сбогом

реших, че няма смисъл да се опитвам да съживявам мъртъвци.

Е, след малко размисли, много броене на стотинки и четене на рецензии, вече съм собственик на новичък Canon PowerShot SX20 IS

Canon SX20

Да видим той колко години ще устиска 😉

Петък 13 е. Някои казват, че бил по-различен ден. Затова и снимката е по-различна.

Посоките са еднакви, ама май на различно място водят 😉

Събрал съм сумати материал за писане, ама пусти мързел – докато се обърна и то дошло утре.

Но както казвал оня пияница – от понеделник ставам друг човек ;))