Архив на категория: Романтиката е сега в …

Човек и добре да живее, издава стихосбирка ;)

Мислех, да изчакам до другата седмица, по случай РД, ама „сърце юнашко не трае“ .. както го е казал поета
Та съм горд да споделя, с Вас приятели, че книжката вече е ФАКТ, дори няколко човека вече я имат в ръцете си.
Благодаря на проф. Стефан Лютаков за прекрасната корица и невероятните илюстрации, на Emi Jane и Анжела Иванова за редакторските поправки, на Студио Пиксел и Valentin Stoianov за отпечатването.
Благодаря и на всички приятели, че ми дадохте куража да пиша, споделям и издам тази книжка.
И тъй като няма да я намерите в книжарниците, на който съм обещал ще я връчвам когато го видя, тези дето са ми по-далече ще измисля начин да им я пратя.
В началото на Декември ще опитам да огрея приятелите в София, за другите градове – както дойте.
(ако сте от хората, дето не се виждаме често, можете да ми пишете на ЛС за да ви включа в доставката)
Сигурно ще направя и Представяне на книжката, но ще е на по-късен етап, преди Коледа.

И специално за читателката коментираща тук ЕМА – пиши в коментар или на е-майл ( [email protected]) как искаш да си получиш обещаната книжка.
–––––––––––
Здравей,
читателю на тази стихосбирка!
Не знам дали с каскет си,
или със престилка,
не знам по потник ли си,
или в анцуг с ръб,
не знам дали си умен,
или много тъп,
не знам дали си руса,
или пък – плешив,
НО! Знам едно – бъди ми здрав и жив!!!
Щом в теб попаднала е тази книжка,
то значи, че очаква те въздишка,
дали защото някъде ще се познаеш,
дали пък дето чел си я – ще се разкаеш
И повече аз няма да говоря,
отворил си я – значи, че е твоя.

Приятно четене, ПРИЯТЕЛЮ!!!

И знай, творците сме странни хора,
може да ти се стори понякога,
че точно теб съм имал предвид,
но… повярвай, думичките идват сами,
аз само ги подреждам.

 

Очакване

Седя и чакам те, а теб те няма.
Часовника поглеждам, час по час.
Надявах се, мечтаех да те видя,
с ръце да те докосна исках аз

Треперя целия, стомаха се бунтува
В главата ми е някаква мъгла
Но срещите с тебе ми се струват,
най-скъпото богатство на света

А толкова за тебе аз направих,
понесох сякаш хиляди неща!
Дали пък нещо малко не забравих,
и ти при друг сега си отишла?

Не съм единствен, то това е ясно,
и много други искат те сега
а ти избираш, сякаш с шесто чувство
коя е най-добрата ти съдба.

Ще чакам още малко и си тръгвам!
Рибар да си, било съдба!!!
Ех ти, нехваната пъстърво,
с пържола ще те заменя.

/Габриел Радев/

01.07.2018

Накратко за живота кратък

Накратко за живота кратък

Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв

3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв

Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат

3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов

И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉

/Габриел Радев/

За мен

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )