Чак се плаша, до къде стигнаха невронните мрежи и изкуственият интелект. Тез нови приложения за тилифоните направо стряскат с правдивост при предсказанията.
Дали да не снимам един фиш от тотото? 
До къде стигна прогреса …
Вашият коментар
Архив на категория: Куриози
Лято
Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха
Кратки …
Никой не е длъжен да си планира нещата така, че на Вас да ви е удобно! ???
( Габриел Радев )
Стрес
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата 
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
За произхода на някои крилати фрази: Курт капан
Доста често (и особено дразнещо за мен е), когато чуя фразата – направиха му КУР капан или – Това беше Кур капан….
Това, че мъжкия анатомичен орган е удобен в устата на цитиращия, не го прави автоматично истински и достоверен 😉
Думата (или израза) имат турски корени – kurt capan в превод означава – вълчи капан, но идва не от ловджийските капани, а от термин в борбата, когато противникът така е приклещен, че няма къде да мърда.
И за да съм коректен, нека цитирам „Национална Спортна Академия“:
К О Н С П Е К Т
ПО БОРБА ЗА ОБЩ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ6. Преобръщане със закачане на краката и нелсон /вълчи капан/.
Та … нека цитираме правилно 😉 Едно Т в края на името не коства нищо, а значи много 🙂
Опит за изкачване сградата на Община Пазарджик
Днес (23.09.2018 г.) и аз направих плах опит, да изкача сградата на Община Пазарджик.
Лошите атмосферни условия, нездравата политическа обстановка и световният империализъм обаче ми попречиха да стигна до край в това си начинание.
За мен по-важното е, че ОПИТАХ, почти достигнах 20 метра, а не очаквах и 5.
Но който не опита, той няма да знае, до къде ще стигне.
Клип сниман с камера на каската:
Какво щях да правя без теб, Габо?
Какво щях да правя без теб, Габо?
Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота и се развали лаптопа и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.
Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации), на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.
След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.
Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.
Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)
При което тя заяви най-смешната причина:
– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!
– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.
Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват: Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня
… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂
Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀
И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.
А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.
За мен
За мен
Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.
Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.
За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг
Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей
Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин 
Габриел Радев
(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )
От Пазарджик съм, лельо!!!
От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.
Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост
Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад
Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща
Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.
Ирония на съдбата (това въртят по рускатa телевизия за НГ)
Имах и добри и лоши моменти през годината, счупиха ми прозореца на колата, удариха ми калника, успях да си изкълча рамото, но пък успях да събера съучениците си след 30 г., изкарах и най-хубавият си рожден ден от години за какъвто само бях мечтал (благодарение на един страхотен приятел)
Не мога да кажа кои моменти бяха повече, но определено не завършва добре за мен, хубаво че остават 2 дни още.
Понапих се по празниците и непростимо обидих и нараних приятел на когото много държа и безкрайно уважавам. Това не ме оправдава и няма да върне нещата, колкото и да съжалявам, но си обещах, че спирам с алкохола.
Коледният дух обаче реши да се позабавлява с мен като за последно и да ми покаже, че наистина стават чудеса.
@Стелиян Атанасов ми беше обещал през 1998 г. (преди 19 г.) 1 литър кайсиева ракия, в последствие (2006 г.) обещанието беше променено на дрянкова такава. През годините къде на шега, къде на истина си подмятахме реплики на тази тема …. Е днес получих известие от ЕКОНТ, за пратка на мое име
(цялата сага с пуста ракия, може да прочетете в темата СРС-тата ряпа да ядат)
Благодаря ти Стелияне, не само за това, че макар и след толкова години изпълни обещаното, но и за това, че върна вярата ми в Коледа.
Няма да мога да я опитам, но ще си я сложа на видно място в офиса, за да ми напомня за тази година, за обещанията и за приятелството ни с теб.
Качвам я и във Фейбук, както и аз ти обещах онази вечер.
(и моля приятели /особено Пешо/, без глупави подмятания по повод решението ми за алкохола, обещая ли нещо го правя)
Весели празници на всички и Вярвайте в Невероятното !!!
Помощ, обслужват ни 2 : ) Малки проблеми със Сертификата на Агенцията по вписванията.
За незапознатите, според Закона за счетоводството до 30 юни всеки регистриран по Търговският закон трябва да публикува Годишните си финансови отчети на сайта на Агенцията по вписванията
Тези дни обаче, бях залят от обажданият от клиенти, че съответният сайт не ги допуска и вади някакви плашещи съобщения.
Аз си имам и читав счетоводител и добър адвокат, та не ми се налага често да влизам в подобни сайтове, но работата ме задължи да погледна за какво става дума.
На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)
Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):
– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още
Юрий Гагарин сред жители от с. Варвара, Пазарджишко. 22 май 1961 г. ДА – Пазарджик, ЧП 33Б, а. е. 12, сн. 1
Източник : http://archives.bg
Касета за Нинтендо (NES) продадена за US $99,902.00
Вчера (снощи) в американският EBAY завърши търг за касета (кертридж) за Нинтендо с играта Марио
Имаше 328 наддавания, като крайната цена на която приключи търга е 99 902.00 Щатски долара 
Ще кажете – абе какво и е специалното на тази касета?
През 1990 г. Нинтендо провеждат шампионат за играчи Nintendo World Championships : във 29 града на САЩ са проведени турнири по Super Mario, Rad Racer и Тетрис.
Който успеел да направи най-много точки за 6 минути и 21 сек, бивал победител. Победителя в градското съревнование получавал $250 + билет за двама до Universal Studio в Холивуд, където се провеждало финалното състезание, а този на второ място – Nintendo Power Pad, третият – Game Boy.
На самият финал, наградите били доста по-приятни – победителят отнасял $10 000, нов 1990 Geo Metro Convertible 40″ телевизор и златна статуетка на Марио.