Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата

Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата

В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.

Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата

И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата 🙂

Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )