Архив на категория: Без категория

Ракийка

Днес хубав ден е, няма и да крия,
че с Петър пак сварихме си ракия.
От грозде ароматно и добро,
но правейки го първо на вино.

Изчакахме го доста време,
но трябваше то дъх да си поеме,
да може после лесно от казана
на струйка тънка да тече в буркана.

Сега ще я затворя в бъчва стара,
да полежи таз хубава отвара,
пък подир месец или три,
ще я опитаме с приятели добри.

(Габриел Радев)

Моля да се разпознават в това стихче само хора, с които пия
ракия;)
А пък за данъчните да кажа, всичко е художествена измислица, да не дойдете да ми искате акциз

Нова година, пак

Нова година, пак

Пристига поредната Новата Година
с поредни надежди, с поредни мечти,
и спомени разни, от таз дето мина
за някого тъжни, за други – почти

Животът е низ от различни моменти,
а те образуват минути и дни,
които се сливат във седмици, в месец,
и всичко се движи и всичко върви…

Но нека запазим усмивките свои,
от спомени хубави, с хора добри,
със всички прекрасни приятели наши,
с които били сме в изминали дни.

И искам да мислите все позитивно
и искам да виждате само добро
защото дори да сме леко наивни
то малкото щастие идва само.

Забавно ще бъде след още година
когато отново настъпи мига
със радост да видите полза че има,
от моите искрени, детски слова.
?
(Габриел Радев)

Отчет от Оценката на стихосбирката

ПРИЯТЕЛИ, 1438 лв .???

Днес на 20.12.2018 г. – ИГНАЖДЕН да отворихме с зам. кмета на община Лесичово – Веселина Милкова ‘малката кутийка’, в която, хората усмихнати от мен с книжка, ако искаха, можеха да пуснат нещо от сърце, а ДАРЕНИТЕ средства, да бъдат предоставени на „Дом за пълнолетни лица с физически увреждания Св.Петка“ с. Щърково.

Това е сумата 1438 лв, ДАРЕНИ от ВАС за тези хора, само за 1 седмица, САМО от ПРИЯТЕЛИ ???

И ето я пак малката кутийка
държа я в двете си ръце
а сякаш, че във нея има
и част от моето сърце

Тя пълна е с хартийки разни
прегънати на две, на три,
а всъщност мисля са сърцата
на всичките приятели добри

Благодаря ви, че ме оценихте
и подкрепихте в кауза добра
за да направим нещо мило
по Коледата стават чудеса

БЛАГОДАРЯ ВИ, че Ви имам, че сте толкова ДОБРИ и УСМИХНАТИ!!!!!!!!!!

????????????

Гравитация

Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил

То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!

Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!

За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)

„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“

Първо представяне на Стихосбирката

Нямах намерение, но на добри приятели не мога да отказвам и затова:


Община Лесичово и Габриел Радев
Ви канят на


ПЪРВО ПРЕДСТАВЯНЕ на


малка
сНощна
стихосБирка


Което ще се проведе в сградата

на читалище „Отец Паисий -1890“ с. Лесичово

на 14.12.2018 г.

от 11:30 ч.


Авторът ще дари книжки на всички,
(коричната цена е 1 1/2 усмивки),
но вие си носете парички,
които ще бъдат дарени на „Дом за възрастни с физически увреждания – Св.Петка“ – с. Щърково

 

Рожден ден.

За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.

Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.

Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?

Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата

По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!

Човек и добре да живее, издава стихосбирка ;)

Мислех, да изчакам до другата седмица, по случай РД, ама „сърце юнашко не трае“ .. както го е казал поета
Та съм горд да споделя, с Вас приятели, че книжката вече е ФАКТ, дори няколко човека вече я имат в ръцете си.
Благодаря на проф. Стефан Лютаков за прекрасната корица и невероятните илюстрации, на Emi Jane и Анжела Иванова за редакторските поправки, на Студио Пиксел и Valentin Stoianov за отпечатването.
Благодаря и на всички приятели, че ми дадохте куража да пиша, споделям и издам тази книжка.
И тъй като няма да я намерите в книжарниците, на който съм обещал ще я връчвам когато го видя, тези дето са ми по-далече ще измисля начин да им я пратя.
В началото на Декември ще опитам да огрея приятелите в София, за другите градове – както дойте.
(ако сте от хората, дето не се виждаме често, можете да ми пишете на ЛС за да ви включа в доставката)
Сигурно ще направя и Представяне на книжката, но ще е на по-късен етап, преди Коледа.

И специално за читателката коментираща тук ЕМА – пиши в коментар или на е-майл ( gabo@ait.bg) как искаш да си получиш обещаната книжка.
–––––––––––
Здравей,
читателю на тази стихосбирка!
Не знам дали с каскет си,
или със престилка,
не знам по потник ли си,
или в анцуг с ръб,
не знам дали си умен,
или много тъп,
не знам дали си руса,
или пък – плешив,
НО! Знам едно – бъди ми здрав и жив!!!
Щом в теб попаднала е тази книжка,
то значи, че очаква те въздишка,
дали защото някъде ще се познаеш,
дали пък дето чел си я – ще се разкаеш
И повече аз няма да говоря,
отворил си я – значи, че е твоя.

Приятно четене, ПРИЯТЕЛЮ!!!

И знай, творците сме странни хора,
може да ти се стори понякога,
че точно теб съм имал предвид,
но… повярвай, думичките идват сами,
аз само ги подреждам.

 

Поговорки

Броят се пилците на есен,
а пък комарите – на пролет,
и жабите си имат песен,
и хвърлен камък своя полет.

Не знам кое е по удачно,
във тази поговорка стара,
да духаш кашата отрано
или пък после – на попара?

Тъй всеки може да намери
в живота равен пълна локва
и вместо да се начумери
да се усмихне в нея като пльоква

Нима с опръскани премени
или с обувките пробити
не можем да сме пак засмени
и да са ни светли дните?
( Габриел Радев )
/последно, щото вече дадох книгата на Главния редактор/

Да, но, обаче, не

Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам

Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни

Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.

Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.

( Габриел Радев )

 

Бира-скара

 И ето,
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
– А скарата?
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
 
???

Прическа

Не знам защо понякога будувам
и даже се събуждам, в странен час,
не знам защо, все още те сънувам,
макар да няма нищо между нас.

Не знам защо си толкова различна,
от всички други в този свят голям,
но искам да ти кажа нещо лично,
което до сега аз само знам.

Дори и цялата да си космата
или да си винаги във скъпи дрешки,
за мен по-важна е душата
и в малките ти жестове човешки.

По-важни са за мен очите мили,
и думите изречени без глас,
които дават ми все още сили
и пазят нещо топло между нас.
/ Габриел Радев /

Пазех го за книжката, но ….
натисна ми една позната на бутона мишката

Пътуване

Вървим заболи поглед във земята,
вървим и сякаш търсим нещо свое,
на кой проблеми му тежат в главата,
а друг пък и не знае от какво е.

Вървим забързани или полека,
вървим по равен път или по дюни,
сезона може да е пролет или зима,
а месеца октомври или юни!

Вървим си, щото искаме промяна,
вървим, а нищо се не случва,
сменили самотата с връзка нова,
а тя пак се оказва злополучна.

Дали да спрем компромиси да правим
със себе си и с чувства разни?!?
Дали да спрем и към звездите да погледнем
и да напълним си душите празни?

Да видим как луната все ни гледа,
а слънцето ни топли даже в зима
и да се влюбим да речем във Андромеда,
галактика без телескоп незрима?

Не знам, всеки си решава сам.
/ Габриел Радев /

Опит за изкачване сградата на Община Пазарджик

Днес (23.09.2018 г.) и аз направих плах опит, да изкача сградата на Община Пазарджик.
Лошите атмосферни условия, нездравата политическа обстановка и световният империализъм обаче ми попречиха да стигна до край в това си начинание.
За мен по-важното е, че ОПИТАХ, почти достигнах 20 метра, а не очаквах и 5.
Но който не опита, той няма да знае, до къде ще стигне.
Клип сниман с камера на каската:

Има още

Буболечки

В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци

Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.

Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?

Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава
/ Габриел Радев /