И ето,
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
– А скарата?
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
/ Габриел Радев /
???