То сърцето не пита,
и не ще да се учи,
просто виждаш го някой
и потъваш пaк
с край злополучен.

Колко пъти било е,
да искаш, да чакаш
и пак да не става,
уж искрица да виждаш,
а пък после – пак сам си оставаш.

Но такива сме ние,
доверчивите хора
все си търсим любов
и искрица надежда
на живота в простора.

Е, поне ни остава
да очакваме хубаво нещо,
да се случи в студ или в лято горещо
във живота ни шарен, даже малко особен,
да получим прекрасен и Усмихнат май спомен.

(Габриел Радев)