Преди време един приятел – професор Стефан Лютаков ме помоли за помощ.

Щял да участва в една изложба (7х7) организирана от галерия Резонанс 

Измислил той с каква скулптура да участва, но за по-интересно беше решил да сложи един телевизор на който да сменя различни картинки. Картинките трябваше да бъдат излъчвани от ДВД устройство, но нали човека е скулптор, а не аудио-видео-компютърен специалист, не беше успял да постигне замисленото.

Помоли ме за помощ и аз какво да правя – напънах се да помогна. В ателието му естествено нямаше условия да записваме дискове и да правим експерименти какъв точно формат на JPG снимките разпознава DVD-то с което разполагаше.

Метнахме го в една чанта и хайде в моят офис. Проблема обаче се яви тутакси – аз от близо 10 години не гледам телевизия и поради тази причина не разполагам с телевизионен приемник в офиса.

Решението обаче дойде бързо – в моята колекция се мъдреше и един приятен черно-зелен монитор Apple ///.

След 3-4 изхабени СД-та (и няколко часа борба), най-после постигнахме реда и скоростта с която моят приятел искаше да се показват снимките. Изведнъж обаче му хрумна и идеята да използва стария (30 годишен) монитор вместо предвидения от него телевизор. Притесненията му бяха само, да не вземе да му стане нещо на античния експонат.

– Абе Стефчо, викам му, то това чудо 30 години е издържало, все ще устиска още 20 дни за една изложба 😉

На изложбата не съм ходил / то аз си се излагам всекидневно 🙂 /, но ето няколко снимки предоставени ми от автора.

И доколкото разбрах от преразказа на автора, народа бая се е зверил в моята антика 🙂 Следващият път вместо DVD мисля да използваме iPOD Photo 🙂