Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …
Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/
Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място.
Та поседнахме ние и както рекох – седим си, пием си, мезим си, обменяме ценни мисли и никой не закачаме (особено пък аз) и точно в този момент – Дрън – звъни ми един от телефоните (звъни, ама с песен на Еньо Мориконе от филма „Добрият, лошият и злият“ , демек – не са знае какво ма очаква).
Поглеждам аз екрана подозрително – звъни един познат от Плевенския край.
Викам си „На зор ще да е нещо човека, ще взема да му отговоря“
Вдигам телефона и почвам да отговарям любезно на въпросите:
– Как си, какво правиш /пия какво да правя/, не сме се чували отдавна … /и на ума ми все – абе с какво ли ще ме гърбят по това време/
И мен почва да ме гризе нещо от вътре. Нещо бая ще ми искат, си мисля …
И прав се оказах, въртя-сука моя познат, па накрая изплю камъчето:
– Абе, вика, Габо, бая сгодна ракийца сварих таз година, че и два вида биля. Ти, кай, си човек арен и уважаваш тез напитки. Присетил съм се да ти пратя малко, ама да ми дадеш адреса си. /а сега де, знаех си аз, че ще ми иска нещо, ама да се представя достойно, рекох:
– Бива, бива, то нали не мога да отказвам, ама нека аз да платя куриера барем!
– Сакън, вика моя човек, то какъв подарък ще е дай да се не караме за 5 лв.
И аз какво да правя – нали съм мека душа – съгласих се.
Ама още седя и се чудя : Абе какви са тия хора бе?