Само как ми се иска,
ама толкова много,
да умея да лъжа
като другите хора.
Все да имам задачи.
Все да казвам – Не мога.
Всеки ден да увъртам.
Без да имам тревога.
Искам аз да съм силен,
егоист като разни.
Искам хич да не помня
за лъжите си мазни.
Вечер да си заспивам,
без да мисля в леглото,
съм ли някой обидил,
съм ли сторил му злото
Но… за жалост обаче,
ми е друго тестото
няма как да си махна
от сърцето – Доброто.
( Габриел Радев )
С цел икономия на средства, от МОН обявиха:
1. Ако едно дете не ходи повече от година на училище, вместо да се санкционират родителите, то следва да бъде делегирано в ООН да им обяснява за глобалните проблеми по всички земни кълбета;
2. На връщане следва да мине и през Стокхолм, да си вземе Нобеловата награда, за икономия и на пътни разходи.
3. Ако на детето му остане време, може да се кандидатира и за Общински съветник, като автоматично измества първия в листата.
Само едно ще Ви питам,
без да ви идвам на гости.
Като сте толкова Умни,
що все избирате Прости ?
( Габриел Радев )
Българският народ отколе си е бая културен и обича да чете най-различни произведения (и да яде бахур, разбира се, докато пие)
Примерно 500 г. четохме „Под игото“, по-подир попрочетохме „Записки по Българските Въстания“, ама отгоре-отгоре, а имаше периоди да четем каквото ни падне, кога стихове на Смирненски и Вапцаров, кога разкази на Елин Пелин и Йовков, но после си дойдохме на думата – 45 г. четохме „Синовете на ВЕЛИКАТА (руска) МЕЧКА“, три тома, ама какво съдържание, какъв обем, каква душевност … С тях и отраснах де. Още ми държат влага 🙂
После имаше дефицит на книги и уж тръгнахме да четем „В очакване на Годо“, а то пиесата се оказа с някакъв Мавър – „Отело“, дето хвана та Приватизира (удуши) една женица клета /България/, ама пък друга една в суматохата взе на заем от библиотеката уж само да прочете някаква „Технолатекси“ или нещо такова, ама вече я нямало библиотека, дето да върне книжката…
Омръзнаха ни пиесите, минахме на приказки, примерно мен много ми хареса в началото приказката „Новите дрехи на Царя“, докато разбрах, че е обратна на Андерсеновата, щот при нас царя идва гол – а си тръгва облечен… Зарязахме и тя книжка, кой обича да чете отзад-напред?
Па и на приказки кой вярва? Зае се народа с по-сериозна работа – ДИСЕРТАЦИЯ „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“ от някой си Шеф, ама тя една дисертация за колко се чете – 3-4 г. и си я наизустил (пък и то се оказа, че е преразказ на приказката – „Триглавата ламя и изядената Златна ябълка“… )
Друго си е екшъна, Дивият запад, приключения безкрай … та сега си четем кротко за Винету, за Поразяващата ръка (Old Shatterhand) , за Огнената ръка (Old Firehand)… и други, той Карл Майн не е като Карл Маркс, бая интересни книги, че и доста е написал. Ще четем, щото за момента друго няма в библиотеката.
Иначе и аз стихосБирка издадох, ама още не е за четене от народа, ще се чака…
…. и както няма прасета тая зима, не знам какво ще се яде, че ни бахур, ни луканка, ни сланина ще има, май само кисело зеле и ракия 🙂
P.S. /Vелин, нали искаше фейлетони, на ти ся 🙂 /
Ще падам, ще ставам,
без дъх ще оставам ,
но вечно ще бъда все аз.
Човека различен,
омразен, обичан,
от хора, животни и Вас.
И искам да мога,
съвсем без тревога,
да правя различни неща.
С приятели стари,
със млади другари
дори и да свършва нощта.
Животът минава,
но нека остава,
приятното чувство едно.
Че труден и лесен,
във пролет и есен,
все има и зло и добро.
Пък утре полека,
успешен е нека,
денят ни за всички,
дано!
( Габриел Радев )
Често чувам нова дума
лоша „Африканска чума“,
всички тук са се хванали
със прасетата ни бяли!
Щяло нещо да се случи,
от месо да ни отучи!?!
Вкупом да сме ги заклали,
без дори да сме ги яли!?!
Де се чуло и видяло,
всичко се е побъркало,
че през лято всеки знае
кървавицата не трае!!!
Даже вино още няма
за софрата по-голяма,
и не искам да го крия –
НЯМА греяна ракия!!!
Нека малко да почака
тая черна страшна кака,
и да дойде по към зима
сняг когато вънка има.
И тогава, не на сила,
всяка животинка мила.
ще заколят от сърце
за сланинка и месце
Палатка, въдица, ракия,
май всичко е в колата
от никого неща да крия
отивам в планината
Сред борове и билки разни
доволен ще полегна
и морни гъз и кръст и глава
щастлив аз ще протегна
Дали ще хвана риба, жаба
или пък тен приличен?
За мен е важно да изкарам
почивен ден отличен!
А който иска да си ходи
на плаж във Ориента
в България аз ще лежа
и ще си пия мента.
( Габриел Радев )
А помниш ли морето
и чадърите
с шезлонгите в комплект
за петдесет?
И как не можеше
дори и кърпата връз дюните,
да метнем сутрин рано,
за късмет?
Една палатка,
малка, едностайна
не бе коректно
да си построим
Обаче беше разрешено,
да се използват камък и бетон,
за да намери всеки дето иска
в бърлогите на мутрите подслон.
Не знам аз колко време ще се мине
но много искам някой ден
да го разказвам на деца и внуци
но само, като спомен заличен
( Габриел Радев )
И както съм на вълна спомени, еййй едно време какви хакери имашеее… не са мръднали от тогава 
Цитата е от FIDO-net, раздела PLOVDIV_ECHO, годината 1997.
Ние щот пишехме на КИРИЛИЦА, та любезно ме съветват:
„Abe wzemi pishi na BG s latinski kukwi kat men – po-hachersko e 
)
Между другото, щото и аз мисля да ставам хакер, да знаете добри охранителни камери с хубава резолюция, да си сложа зад монитора?
