Лятно приключение

Ето, пак съм тук – на Плажа,
имам много да разкажа….

Шапката ми е фуражка,
а фланелката – юнашка
И се мъча (дет се вика)
тука с Боцманска Мастика
от Еленко* са ми дар
щото ми е стар другар

Консумираме я със мярка
(с таратора е другарка)
и се чувстваме добре
па макар и без мезе

Вие хич не ни мислете
зад бюрото си седете
ние тук заради вас
ще се трудим час по час.

Да, голямо напрежение,
ама ние без съмнение,
сме тренирани добре
затова сме на море.

Хайде, няма да Ви пречим
(на работните – най-вече)
ето, слагам Фотосесия
за да нямате депресия.

П.С. Каквото и да Става, дръжте здраво чашите.

*Еленко Ангелов

Рецепти за Лично Щастие*

Когато някой те нервира
или създава ти проблем
сипи си ти студена бира,
тъй както правя всеки ден.

Когато не вървят нещата
и все се чувстваш уморен
сипи си ти една ракия,
тъй както правя всеки ден.

Когато времето не стига
и сякаш, че си в негов плен
сипи си ти една мастика,
тъй както правя (но през ден).

Обаче ако пак, ОТНОВО!!!
премачква те живота лош
не се предавай, не унивай
тренирай здраво – ден и нощ

Рецептата не е за всеки
критици имам за това
на тях обаче ще им кажа:
– Опитате пък Вий с вода.

#БъдетеЗдрави_и_Наздраве
*Заглавието съм го заимствал от книгата на небезизвестният писател, психолог, трабълшутър и мой ПРИЯТел Elenko Angelov (без негово разрешение и знание), ама без да искам.

ПЕТЪК е! А и кви ора имало….

Знаете ли, има една особена порода хора, дето незнайно защо като си идват в Пазарджик, винаги ми се обаждат за кафе (бира). Понякога ми носят дребни, но скъпи за мен подаръченца.
И дори нямат Тефтерсурат, за да ги отбележа. Но въпреки всичко съм им Благодарен.
Жив и здрав бъди Саше.

Помощ Обслужват ни… или как Инвестбанк ни пази….

Все си мислех, че има малоумни полуолигофрени, но че такива са се намърдали и в Банките – само go подозирах.
Тръгвам вчера да си правя обичайният шопинг в Aliexpress, още повече, че има лятна промоция и както съм напълнил кошницата, за да ми дадат и 10$ отстъпка… БАМ – „Нямате достатъчно пари по сметката“.. Аз сметката добре си я знам. Знам че имам 350 лв, а плащам 100… обаче… НЕ!!!
Едвам дочаквам сутринта и звъня на „любимата“ си Инвестбанк и какво мислите?!?! Понеже Много тъпунгери, дето кликат къде им падне се били оплакали, че им теглили от сметките, какво според Вас правят великите Гении от тая банка? Неее, не предлагат Токен или СМС на Тупунгерите, щото те не умеят да го ядат. Решават проблема като … ОТКАЗВАТ всички плащания към Алиекспрес, Револют и не знам още къде, щото не съм тествал.
Младежа на телефона любезно ми обясни, че на МОЙ риск, ще ми бъде разрешено плащанията към Алиекспрес, до 2 часа. .. .Е платих 3$ от едното чакащо плащане, на второто ми поиска 3D защитата на Борика и на 3-тото, въпреки всички въведени кодове се повяваше надпис, че превода е отказан.
Е с кеф утре ще се сетя, че лоялността към Пазарджишкият клон на тая банка се дължеше на служители, които отдавна ги няма там (и седях, въпреки НАЙ-ВИСОКИТЕ такси в цяла България) и ще си закрия и личните и фирмената сметка.

Оплаках се – Олекна ми,
#БъдетеЗдрави_И_Наздраве 🍻🥃🥂🍷

Разходка

Крача редом
пред теб
тук по пътя
не лек

Тъй вървим
ние двамата

Светя аз
с ясен ум
А пък ти –
с телефон

Но това
не е драмата

Че в живота
се случва
даже този отзад
да поеме щафетата

И да литнем страхотно,
със главата напред
..
.
право в ямата
/ Габриел Радев /
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве 🍻🍷🥃

Честит 3-ти март, ли?

Гледам днес народа се Обединил, прегърнал и Празнува… Свободата. Едни веят Български знамена, други – по-шарени такива (щот са далтонисти или други – не знам), па некой даже и благодарности изказват, други па пущат компромати… Абе хубав празник.

И да внеса и аз своята лепта (това е най-дребната монета, дето е имало, та кога е било задължително да дадеш за църквата, нея са ползвали).

Има още

Субтитри за Реджеп Иведик 7

Преди месец излезе поредният филм на уникалният турски комик Шахан Гьокбакар (Şahan Gökbakar) – 7 част от поредицата Реджеп Иведик 7.
Понеже не е любим на бабичките турски сериал, знаещите комшийският език не се навиват да го преведат. Таааа. позапретнах ръкави и подпирайки се на Турски, Английски субтитри и острия си слух, спретнах един според мен достоверен превод, запазваш стила на говорене на героите, които на места ми костваха по 20 минути на реплика, за да намеря точното съответствие.

Ползвал съм версията Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN, та ако ви се разминава тайминга – оправяйте се.

Recep.Ivedik.7.2022.1080p.WEBRip.x265-DiN

Та ето ви файла /кодировка Windows-1251, че е приет като стандарт, нищо че се губят акценти в буквите/, приятно Гледане и НАЗДРАВЕ.

/и си качвам превода тук, щото всички „велики“ сайтове за субтитри са решили, че трябва да си им член, па аз не ща/

Зимни празници

Празниците идват
тропат пред вратата,
а на мен другари
плаче ми душата

Ето – тази зима
пак ни изненада,
че без сняг пристигна
както ѝ приляга!

Хили се на двора
даже и прасето
– Няма да ме колиш,
бягай на морето.

Че във тези жеги,
(всеки туй го знае)
ни сланина става,
ни суджука трае.

Тъкмо да се стресна
ама се не давам,
квото да се случи
оптимист оставам.

Ей – ракия има,
зелето – в мазето,
що да се отчайвам?
Има за мезето.

Та ще ги изкарам,
без да ме е яд
с вино и пържоли
като депутат.

 

Весели празници приятели ??

Щрак на портрет с ГРАМОТАТА на в-к Стършел

Най-после успях да се снимам с ГРАМОТАТА, за награждаването ми от Вестник „Стършел“, като победител в конкурса им „Нека да е лято“
Благодаря още един път за избора им.
А вие – #БъдетеЗдрави_и_Наздраве

 

Голяма мъка ми е … пак (да го даваме ли туй оружие)

Голяма мъка ми е ….(ВНИМАНИЕ, МНОГО БУКВИ!!!)
Седя си на кафето по обед в центъра на Пазарджик, никой не закачам, пия си кротко бирата.
Изневиделица, се чува „Моя страна – моя българия“ на Емил Димитров, викам – кво става тука бе, риволюция ли, що ли?
А друг един от мойта маса се развика – нящо май са почва. И всички настръхнахме, че бееме отвънка и духаше Западен вятър.
И нещеш ли – у далечината некви с една камера са курдисаха и почнаха да обикалят кат шамани край нея. А па други некви бая народ – 2-3ма, с едни байраци седнали на 1 пейка, да не паднат, оти ги не държат амортиьорите.
По седне, некъв се яви (ама ми беше от къде гърба, та го не видех много) и почна да вика, как трябвало да сме неутрални, да не даваме на никой нищо, и да си пазим лева и оружието, оти било добре, да сме сами. И спре, та пущия патриотични песни да ма нерват….
Мина са 1 песен и хоп – некъв кат с Варненски анцент зема микрофонят, и пусна още по-арна плоча, как кат дадем оружие на Украйна било много лошо (ама га Нинова, чрез полски и чешки фирми го изнасяше беше арно, ама той от много таен източник знаел (толкова таен, че и тоя го научил), че кат дадем оружие и тутакси тряя да дадем и войска, и да са пази народонаселението щото ша ни обяват мобилизация на сичкото дет пием кафета там и ша ни пратат да са бийм в Украйна.
Аз подвикнах, че много искам и да ма мобилизират, и да ида да пуцам на живо, па и да се запозная с близките му роднини, ама бех на къде 100 метра, та сигурно не ма чу тоя. (От съседните маси се възмутиха, защо ша бия път баш с неговата рода да се запознавам, като те са по-наблизо, ама беха без микрофони и не ги отразих)
После рече, дали друг искал нещо да рече, ама никой не щя да рече, та пущиха друга патриотична песен.
От достоверни източници разбрах, че същите емисари са пътували из цялата страна с МОСКВИЧ, което е досущ похвално.
(Не знам защо ми напомниха за Кириак Стефчов, ама сигурно щот бех с гръб кога и говореха)
Ама ми развалиха ми съботата тия мискини дееба. Тва при предишните кметове никога не са беше случвало. Тогава който искаше да си държи речи, си го правеше в местният психодиспансер….
#БъдетеЗдави_и_Наздраве ?????

Ехх, къде съм АЗ, къде те вий…. Участие в бТВ преди 21 г. (2001)

Ехх, къде съм АЗ, къде те вий….
Споделям Връзка към Запис от преди 21!!! години – Първото ми участие в Национална Телевизия – bTV – 2001 г. в предаването „Искрено и Лично“ на тема „Неграмотни ли са ЖУРНАЛИСТИТЕ“ ??? ((Ловко представено като „Неграмотни ли са Вестникарите“ , излъчено на 12 октомври 2001 г.
Водеща – Миглена Ангелова. Освен мен, гости бяха и журналиста във в-к Дневник тогава – Стоян Витанов , Диана Кънчева – 24 часа.
Забавен факт е, че предаването беше на запис, но имахме „обаждания от зрители“ ? ? ?
Друг забавен факт е, че до сега не можех да си намеря касетката със записа, но най-неочаквано я открих в един стар кашон със списания и я дигитализирах и го споделям с вас.
Споменаваният в предаването ( с 3 негови цитата започва предаването) сайт „Бест 24 гафа“ – беше създаден през 1999 г. и все още съществува като архивен
Пак тук (на 25-тата минута) ще видите, колко съм бил прозорлив още тогава и съм предсказал дори СТРАШНАТА работа от преди 2 г.
Приятно гледане….
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??

Заболяване

Да съм тъжен.
Да съм зле.
Да съм вечно
във депресия.

Искам много,
нооо… Уви!
Все намирам
нещо весело.

Как го правя –
сам не знам,
мисля, че е
заболяване!!!

Ама смешно
ми е пак!
Щото знам –
Нямам Оправяне.

#БъдетеЗдрави_и_Наздраве ????

Заслужена Награда и Признание за Моят Талант!!!

Другари, Другарки и малки Другарчета.
Ужасно съм ЩАСТЛИВ да сведа до знанието Ви, че току-що ме известиха, че съм Класиран на 1 (ПЪРВО) място в конкурса на в-к СТЪРШЕЛ „Нека да е лято“ измежду 72 автора и 96 произведения.!!!!!!! утре ще бъде публикувано и на страниците на в-к „Стършел“.

https://starshelite.blog.bg/zabavlenie/2022/10/06/konkurs-neka-da-e-liato.1837255

Лятото отмина, а заедно с него приключи и нашият конкурс.Изпратихте ни 96 разкази, фейлетони, миниатюри, стихове и карикатури.

В конкурса участваха 72 автори от цялата страна.

След внимателен прочит на всички получени текстове и рисунки редакционното жури присъди наградата на

Габриел РАДЕВ
за стихотворението „Лято“,
публикувано на интернет страницата на конкурса https://starshelite.blog.bg/

То е отличено, защото е в бохемската традиция на старите български хумористи от вестниците „Българан“, „К`во да е“  и „Щурец“.

Благодарим на всички участници, очаквайте и следващата тема в конкурсите на „Стършел търси талант“!

Лято

Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем
твърдо Нье!!!

Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,

Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!

Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема.

Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….

Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма.

Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва.

Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян.

Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.

И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха!

 

Габриел РАДЕВ