(Опит за Хайку)
Истински обичат
женските комари само
мен
/Габриел Радев/
Това бе козата Миленка, и с нея се обичахме!!
Тя ядеше от ръката ми!!!
Имахме чувства един към друг,
но скоро разбрах, че алчният ѝ стопанин (с бастуна и Ролекс-а) я е продал за шепа парици!!!
Другари, нека да кажем твърдо НЪЕ на продажбата на кози, овце, крави, кучета и други приятели, и зеленчуци ….
Кат са е почнало с кози, овце и прочее, да не съм по-назад, да съм актуален.
До стихотворна форма не го докарах, ама важно е снимковият матрял (не че за матряла има значение, той мятряла седнал на дивана се възмущава от всичко и от ИРОНИЯ не разбира, но нейсе)
Мнозина от вас пазаруват в многобройните китайски сайтове. Изхождайки от няколкогодишните си приключения в тази сфера, реших да споделя с вас моя опит (успешен или не), както и да дам няколко съвета, пък дано съм полезен.
Първото и най-важно условие е, да знам какво търся 🙂
Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..
Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.
Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.
Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?
– Ми така
Нов разклонител и всичко си тръгна.
Бяха много учудени 😀
Какво щях да правя без теб, Габо?
Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота и се развали лаптопа и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.
Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации), на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.
След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.
Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.
Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)
При което тя заяви най-смешната причина:
– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!
– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.
Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват: Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня
… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂
Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀
И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.
А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.
Рядко някой от родните софтуерописци успява качествено да ме изнерви, но след като днес прекарах 4 часа в инсталиране/преинсталиране/деинсталиране/рестартиране на счетоводен компютър, заради некомпететен съвет от страна на служителка на фирма „Бонев Софт Одитинг“ ООД,
Щото фирмата решила, че вече не е модерно да се използва InterBase XE , съветват /и задължават/ клиентите си да минат на по-новата InterBase 2017. То много хубаво, но колко счетоводителя ще съумеят да деинсталират стар сървър и инсталират нова такъв и то не щото те иска, а щото БоневСофт така решили, но вместо да помогнат на клиентите си, те решават да сложат една приятна ценичка за ‘услугата’ по миграцията.
Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп
Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж
Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла
Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма
Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.
/Габриел Радев/
и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂
http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/
Накратко за живота кратък
Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв
3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв
Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат
3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов
И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉
/Габриел Радев/
За мен
Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.
Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.
За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг
Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей
Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин
Габриел Радев
(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )
Преди 4 годни, и по-точно на 19.04.2014 г. с цел да илюстрирам как да се ползвали едно време старите телевизори, а и да стане лек майтап, качих във Youtube и споделих в собственият си Форум за стара електроника „Сандъците„, едноминутно откъсче от Българският игрален филм „Два диоптъра далекогледство“ (на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Братя Мормареви, излъчен на 20 февруари 1976 г. по БНТ)
Забавното беше в него репликата на Георги Парцалев – „На телевизора кутия ще викаш, я си дай бележника“
Качвайки тогава откъса го бях направил с права, да е видим само от тези, които имат връзката, но кой дявол ме накара преди 2 седмици (4 години точно след като съм го качил) видим от всички – не знам.
От началото на Март като ходих до пощата да си взимам пратките (от братският китайски народ) освен личната карта за сверка, че аз съм лицето което трябва да ги получи служителката помоли, да извадя картата от калъфа (аз я показвах преди заедно с другите документи), за да въведела в системата ЕГН-то ми, такива били изискванията на новата програма.
Не съм се разровил да видя в кой нормативен акт това е упоменато, но ще го направя.
Мен не ми пречи, аз няма какво да крия, щото тайни и незаконни работи не поръчвам, когато са ми искали разпечатка от превода (в случай на съмнение, че е по-скъпа стоката) съм давал и мито съм плащал (но за това отделна тема ще спретна), но ми намирисва, че по подобие на Куриерските фирми, чрез които се опитаха да изловят търговците на черно, така ще се опитат да следят и кой колко пратки получава от Китай и съответно да сложат някоя таксичка.
Поживём — увидим 🙂