Човек и добре да живее, пораства.
Кой на ръст, кой на години, кой на акъл, кой на гъз или шкембе, като всички тези показатели нямат пряка връзка помежду си. Директна зависимост с израстването на т.нар. мъдреци и гореизброените показатели също няма.
При едни се пръкват рано, при други – още по-рано, не ме пропусна таз радост и мен и то още преди 15-тина години, кога неусетно някак си помъдрях с един зъб, обаче за какво е един мъдрец за умен и интелигентен човек като мен, та преди 2-3 години напъна и втори да ми расте, но овреме се осъзна, че ми е прекалено рано и се отказа.
Отказа се, но не завинаги. Преди две седмици въпросният долен десен зъб реши, че вече достатъчно съм си седял прост и е време да премина в по-висше състояние. Съответно – започна да си показва главата в комплект със всички съпътстващи приятни преживявания – подуване на венците, сърбежи, захапване на бузата от горният (единствен мъдрец, което показва, че мъдростта не води до добро) и т.н.т.
Естествено, всички тези благи и приятни събития се случват в най-добрият ден за това – ПЕТЪК :))
