Не искам
аз власт,
нито пари.
Не искам
имоти
и вещи.
А само едничнко,
смешно дори,
единствено
мъничко
нещо

Когато отиде си
бавно нощта
и слънцето
кротко изгрее,
аз пак
да отворя
сутрин очи
и още
поне ден
да живея!!!

Габриел Радев

Щом на някого помагаш
без да моли за това,
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Два.

Ако често във живота
слагаш другите пред теб
заслужаваш не тояга
ами бой и даже – Пет

Време е да се погледнеш,
ако трябва – помисли
но прави така нещата,
че доволен да си Ти

Може някой да се сърди,
друг да почне да страни,
но на всички използвачи
няма как да угодиш

Напрягат ли те хора
или отношения
бъди далеч…
без угризения.

Празно
празно
празно
липсва нещо
в мен сега.

Малко празно
или много?1?
Или мъничко…
тъга?

От морето ако вземеш
капка, две или пък три
То дори не ще усети,
че безкрайни са
… почти

Но когато от човека
падне мъничка сълза
ако идва от сърцето
ОКЕАН е, даже – два!

В спомен, стих или във песен,
нека помним наш’те близки,
че макар и да ги няма,
ние знаем, колко липсват.

(Габриел Радев)
Днес се навършва 1 година, откакто тате почина.

Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
 
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
 
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
 
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
 
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
 
Габриел Радев

Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.

Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.

И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.

Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.

За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.

(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)

Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.

От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.

И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи

Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен

Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /

На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил

По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил

Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал

И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал

А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа

Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя

Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.

Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )

Имал съм в живота
срещи много –
с предмети, камъни,
дървета, хора…
И на природата
творения най-разни,
едни издават звуци,
други – не говорят.

И… понеже не съм
баш поет или рапър
за да говоря само в рими,
та да ви кажа –
дали сте ми познати лично
или не,
дали тепърва ще се запознаем,
или пак не,
полезно е да ви споделя,
че винаги очаквам от хората
да са Добри (дори да не са много хора)

Не че винаги можем да сме такива.
Ето, аз споделям предимно
хубавите моменти – ядене, пиене,
прекрасните места които посещавам,
готините приятели и познати
и веселите моменти
които изживявам,
споделям понякога и някоя тъга,
то в живота без това не може.
И се радвам, че приятел
ите ми
го оценяват…

Иначе …
то няма човек, без проблеми,
дори този, който е преял, препил
или каквото там може да се пре…
Ама пък ако само лошото искаме да търсим,
то това и ще намерим,
НЕ е ли по-добре, да искам да видим
ДОБРОТО и ХУБАВОТО, където и да е?

А много се радвам, когато някой ми каже:
Видях те, как се забавляваш.
И аз се радвам, когато видя, че другите се забавляват.
А още повече ще се радвам, ако ми плати сметката

Съвета ми е
(щото на чужд гъз и 100 съвета са малко)
.. бъдете усмихнати,
дори да ви мислят за ЛУДИ
Бъдете Любезни, дори да ви се чудят
И ако някой ви гледа с насмешка.
то го пратете далееече, дори попогрешка…
(Габриел Радев)

Приятели,
познати,
хора разни,
далечни,
близки,
ама …
все добри

Намирал съм
намират ме
и даже
без да го искам,
все
случайно
може би …

Съдбата
ме е свързвала
с различни,
нали това е
нейната игра,
понякога е сякаш хаотична,
обаче май си има правила

Та за баланс
на хубавите срещи
със хора,
весели
и позитивни
по някакви физически закони
съм имал двама-трима негативни

Донесли са ми
всякакви моменти…
предателства,
лъжи,
фалшиви фрази,
и нож забит в гърба, точно тогава,
когато уж е трябвало да пази

Понесох много болки
във живота,
и никога не съм го крил,
та лекичко и нежно
да ви кажа…
не съм забравил
и не съм простил

Кога настъпи те живота
та се опулиш
като жаба
ритни го в топките
и после
по своя път
си продължавай

Недей очаква,
че отгоре
ще завалят
пари и слава –
прави това
което можеш
и пак успех си пожелавай

Ако обаче мързелив си
или с ръце и двете леви,
то леко в кръста прегъни се
не може всички да сме смели

Прикляквай, свивай се, мълчи си,
подмазвай се когато трябва,
нали преклонена главица,
не я сече и остра брадва

Поука няма тук изобщо,
че всеки е с акъл различен
но пък и всеки си решава
и избора е негов, личен.

Както и живота.

Животът ни прост е
но ние го бием,
зад фрази велики
удобно се крием

Не наши, а чужди
с лъжи прекомерни
но много удобни
макар и неверни

Защото виновен е
винаги друг,
за пръста ударен
от тебе със чук

За твоята алчност
и мързел, беди,
виновни са всички
но никога – ти

И нека ти кажа
аз къде ти е драмата,
май трябва да почне
първо в Тебе Промяната!!!

(Сред бостан с тикви, няма как да изникне Еделвайс)

(Габриел Радев)

Гледам живота от първият ред
труден е, чак ми се плаче,
ясно го виждам – крачи напред
леко залита обаче.

Пътят неравен е – яма до яма,
мръсен, замръзнал и кален
ама животът не знае назад,
движи се зъл и нахален.

Всъщност, не гледам,
а с него вървя,
щото сме май в симбиоза,
ту ми подлага от диня кора,
ту пък ме удря със роза.

С него сме свързани,
няма друг начин,
с този живот е така,
рамо до рамо бавничко крачим,
следвайки свойта съдба.

Да, ама има и нещо полезно,
дето да знаете Вие,
нека вървим без да знаем защо,
но пътят избираме Ние.