Home » Хей ръчички » Archive by category "Направи си сам"

The Book и Linux

Тъй като процеса за инсталиране на Linux на електронната книга „The book“ The Bookе доста дълъг, а и не съм го приключи, опитвам се всеки ден да описвам във форума какво съм правил през изтеклите 3 седмици.

Най-добре е, ако някой се интересува или иска да помогне от тук насетне да посещава темата там.

http://www.nesiprav.com/forum3/index.php/topic,63.0.html

 

 

и малко изкуствени тагове, заради глупавият Google:  Augen, „The book“, hack, jz4755, u-boot, rooted, linux, kernel, mips, UART, H27UAG8T2ATR

The Book – началото на края ;)

И така, винаги докато си четях книгата нещо в мен ме чоплеше. Дали не  мога да подобря програмата за четене, дали не мога да си кача някоя друга програма.
Започнах пак търсене и четене.
Процесора лесно го установих – вижда си се на снимката – jz4755, произведен от Ingenic Semiconductor, отивайки на сайта, открих доста добра документация и поддръжка. Бързо видях, че поддържат и FTP – ftp.ingenic.cn от където изтеглих всичко което можах – документация, сорсове и примери.
Преди това, се бях сдобил и с единственият достъпен ъпдейт а Augen The Book, линк за който намерих на споменатият вече http://openthebook.byteorder.net. – EBA701_V6_0721_-MAC_address.zip
В него, освен всичко друго се намираше и интересната програма: USB_Boot.exe / USB Boot Software current version: 1.4b/ благодарение на която може да се записват и четат данни в NAND паметта на устройството. /ТУК съм прикачил съм най-важните файлове + драйвери за Windows/
С малко четене се установи, че за да се влезе в режим USB Boot Host трябва да се натисне клавиша ALT и да се натисне бутона Reset /намира се в задната дясна част на книгата и се натиска с кламер/
При първо стартиране, Windows ще поиска драйвер за непознато устройство, идентифицирано като Ingenic Usb Boot Class. Виж повече

Електронната ми книга /The Book/

Откакто се помня, винаги съм бил с книга в ръката. Даже вечер трудно заспивам, ако не прелистя поне няколко страници, колкото и късно да съм легнал.

Библиотеката ми обаче отесня, а пък и цените на книгите доста скочиха. Освен това, все пак вече сме в 21 век, та още преди доста години започнах да се озъртам за някаква алтернатива.

Та така, преди 7-6 години се сдобих с първият си ‘електронен’ четец –  Джобен компютър Compaq Aero 1500

Екрана му беше черно-бял, с 320х200 разделителна способност и 70 мегахерцов процесор. Разпознаваше доста текстови формати и благодарение на него изчетох доста книжки. compaq aeroПолзвах го близо 2 години, когато реших, че трябва да мина на нещо по-ново, защото един от недостатъците /но и предимство/ беше, че екрана нямаше подсветка.

Та ровейки се пак из многобройните форуми преди 3-4 г. се сдобих с втория си ‘електронен четец’ – Palm Zire 72.

При него екрана беше малко по-малък, но пък разделителната способност беше доста по-добра, текста беше много по-четлив и най-важното – LCD екрана му можеше да се чете и на palm zire 72тъмно /ама на ярка слънчева светлина, за разлика от Compaq-a беше почти неизползваем/

И него благополучно го използвах няколко години, докато един приятел на ми подари стария си телефон Qtek 9000 

 

 

 

 

 

Е, това бяха миналите времена. В началото на тази година започнах да се заглеждам вече по истински електронни книги EBOOK. Amazon-ският Kindle ми допадаше доста, но все не ми се случваше да заделя близо 300 лв за да го имам. Другите алтернативи се въртяха около същата цена, докато един ден не попаднах на едно добро предложение в сайта http://www.dealextreme.com – т.нар The Book. /който или е добро копие или е почти такова на Augen The Book/. Виж повече

Нов живот за стария iPOD

Преди близо 6 години един приятел ми подари ‘старият’ си iPOD.  Втора генерация с 20гб твърд диск, нещо доста добро дори за 2004-та година, когато се случи събитието.bad_disk

Един от недостатъците му беше, че имаше само FireWire вход за данни, та се наложи да си купувам такава платка и съответния кабел за нея, за да мога да качвам песнички и файлове.

Същата тази платка стана и причина за дългото ми разделяне с iPOD-a.  След близо година ползване и като музикален плеър и като външен диск за пренасяне на данни, един ден както се мъчех да включа кабела от задната страна на компютъра, без да искам съм го обърнал обратно. При нормална платка, това не би било възможно, но китайските майстори бяха решили, че 2-3 мм в повече или в по-малко не са толкова фатални.

Виж повече

Скаридарник под аквариума

Гледах си от близо година и аз скаридки в общия аквариум (RedCherry), въдеха се добре, рибите почти не ги закачаха. Подразбрах обаче, че било модерно да имаш отделен, малък аквариум, дето да бъде наречен ‘скаридарник’.
Нещеш ли, точно тогава един приятел реши, че има излишен 30 литров аквариум и ми го връчи, да го стопанисвам както намеря за добре.
За добре намерих, да го направя  скаридарник. Място за него обаче не намирах, стаята ми и без това не е от най-големите. Загледах се  в сегашната стойка на аквариума, където майстора дето ми я прави, беше поставил подпорни винкели, с цел един ден да реализирам там рафтче.

Викам си аз – абе не може ли да намуша аз там малкият аквариум и всичко да ми е на едно място, риби, скариди и други мезета?
и сам си отговарям – Може, може, ама как ще се обслужва това чудо? От горе оставаха не-повече от 4-5 см разстояние и дори моите нежни ръчички нямаше как да бърникат ако се наложи почистване, доливане на вода или каквото там се прави с аквариумите. Виж повече

Китайско+Българско = ТНТМ

Закупих си аз преди време GPS приемник който дойде и със зарядно за автомобил. Пробвах го аз – работи си чудесно и дори зареждаше.

GPS приемника обаче го бях купил не да се хвала в махалата, а да го накарам да си сътрудничи с някой от останалите ми уреди – лаптоп или телефон и да ме насочва с правилна физична и духовна посока при пътуванията ми.

Докато избера подходящият за мен телефон с Windows Mobile мина известно време и се сдобих с него 2 дни преди лятното премеждие на яз. Сърница (лани). Телефончето е желязно (HP 6815 но за него друг път ще пиша),  зареждането става през стандартен USB вход с още по-стандарните 5 V.

И така, метнахме се ние на вярната ми Fiesta и поехме на път. Аз пътя не че не го знам, ама друго си е космическите сили (сателитни при това) да ти дават насока на пътуването. Естествено – зарядното беше боднато в запалката, а другият край – в телефона.

Карахме ние насам


Виж повече

%d блогъра харесват това: