Home » Archive by category "Без категория"

От Пазарджик съм, лельо!!!

От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.

Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост

Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад

Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща

Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.

Кой каквото е обещавал – да дава, че време няма

Не ме е срам, че съм роден в гр. Пазарджик, другари ЖУРНАЛИСТИ /ако мога така да ви нарека/, ще ме прощавате и вИЕ, бойците за правда и свобода, седнали удобно на дивана пред телевизора и компютъра. Знам, че ви е лесно да преглъщате помията дето ви мятат, с това сте отхранени, но ще се опитам да ви дам и малко ИСТИНСКА храна за ума (на все още незакърнелите такива)

Защо дебелата лелка, дето язди кон, реши, че ние в Пазарджик сме все бандити и мошенници? Защо призовава ДАНС, НАТО и ООН да ни разследват като първи по най-люти душмани на България?

Ами че аз вече и рибки от пазара в Подуене не мога да си купя!!! За банички от Централна гара – да не говорим. Щом попитам – „Нящо“ банички да имате?

и те явно начетени, знаят, че думата „Нящо“ само в Пазарджишки окръг се потребява, тутакси сгъват витрината и хлопват кепенците.

Пешо от Троян вече ми иска свидетелство за съдимост, за да пием на една маса заедно?!?!

То мани, ами и Мол Сердика за малко да го затворят, като едно кафе си исках, добре, че с мен беше една приятелка, па си носеше и личната карта със Софийска регистрация, та се размина работата. Чай ми дадоха.

И от къде почна всичко?

Виж повече

Тя каза

Тя каза: – Нека опитаме, ще бъде забавно

Мъдри мисли

crayzi

Щом луд го е казал, няма начин да не е вярно 😉

Годишнина, макар и малко тъжна – 180 г. от смъртта на А.С.Пушкин

на 10 февруари 1837 г. (преди 180 г.) е починал Александър Сергеевич Пушкин – може би първият руски рапър – прадядо му е негър, писал е стихове и частушки, загинал в престрелка (от Дантес) – това в кръга на шегата.

Някои негови неща може да ги помните, а може и да не ги. Няма да превеждам от руски, този път. (ако някой е много на зор, срещу известно количество водка бих се напънал)
само малко примерни:

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.


И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
––––-
Приказка за Цар Салтан ...
Приказка за рибаря и рибката (златна)
––––-
Поемата Руслан и Людмила ..
„У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо – песнь заводит,
Налево – сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;“

 

Малко чужди мисли за споделяне

%d блогъра харесват това: