Накратко за живота кратък
Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв
3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв
Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат
3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов
И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉
/Габриел Радев/
От началото на Март като ходих до пощата да си взимам пратките (от братският китайски народ) освен личната карта за сверка, че аз съм лицето което трябва да ги получи служителката помоли, да извадя картата от калъфа (аз я показвах преди заедно с другите документи), за да въведела в системата ЕГН-то ми, такива били изискванията на новата програма.
Не съм се разровил да видя в кой нормативен акт това е упоменато, но ще го направя.
Мен не ми пречи, аз няма какво да крия, щото тайни и незаконни работи не поръчвам, когато са ми искали разпечатка от превода (в случай на съмнение, че е по-скъпа стоката) съм давал и мито съм плащал (но за това отделна тема ще спретна), но ми намирисва, че по подобие на Куриерските фирми, чрез които се опитаха да изловят търговците на черно, така ще се опитат да следят и кой колко пратки получава от Китай и съответно да сложат някоя таксичка.
Поживём — увидим 🙂
От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.
Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост
Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад
Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща
Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.
Не ме е срам, че съм роден в гр. Пазарджик, другари ЖУРНАЛИСТИ /ако мога така да ви нарека/, ще ме прощавате и вИЕ, бойците за правда и свобода, седнали удобно на дивана пред телевизора и компютъра. Знам, че ви е лесно да преглъщате помията дето ви мятат, с това сте отхранени, но ще се опитам да ви дам и малко ИСТИНСКА храна за ума (на все още незакърнелите такива)
Защо дебелата лелка, дето язди кон, реши, че ние в Пазарджик сме все бандити и мошенници? Защо призовава ДАНС, НАТО и ООН да ни разследват като първи по най-люти душмани на България?
Ами че аз вече и рибки от пазара в Подуене не мога да си купя!!! За банички от Централна гара – да не говорим. Щом попитам – „Нящо“ банички да имате?
и те явно начетени, знаят, че думата „Нящо“ само в Пазарджишки окръг се потребява, тутакси сгъват витрината и хлопват кепенците.
Пешо от Троян вече ми иска свидетелство за съдимост, за да пием на една маса заедно?!?!
То мани, ами и Мол Сердика за малко да го затворят, като едно кафе си исках, добре, че с мен беше една приятелка, па си носеше и личната карта със Софийска регистрация, та се размина работата. Чай ми дадоха.
И от къде почна всичко?
Отдавна не съм писал под рубриката „За любознателните“, сега ми дойде
Клара Цеткин (ляво) и Роза Люксембург
сгоден момент да споделя малко информация и тема за размисъл, по повод 8-март.
Първо да изясним какво се празнува на този ден – не е денят на Майката, Жената, Колежката, Гаджето и Съседката, а „Международен ден на жената“ или както е било замислено – Ден на борба на жените за равенство и еманципация, което е леко по-различно.
Второ – защо точно на 8 март? Леко погрешна е историята, че Клара Цеткин и Роза Люксембург са избрали този ден, заради някаква си митинг от 1908 година на Ню-Йоркската социал-демократическа женска организация. Т.е. такъв е имало, но не той е довел до утвърждаването на датата 8 март.
на 10 февруари 1837 г. (преди 180 г.) е починал Александър Сергеевич Пушкин – може би първият руски рапър – прадядо му е негър, писал е стихове и частушки, загинал в престрелка (от Дантес) – това в кръга на шегата.
Някои негови неща може да ги помните, а може и да не ги. Няма да превеждам от руски, този път. (ако някой е много на зор, срещу известно количество водка бих се напънал)
само малко примерни:
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
…
…
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
––––-
Приказка за Цар Салтан ...
Приказка за рибаря и рибката (златна)
––––-
Поемата Руслан и Людмила ..
„У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо – песнь заводит,
Налево – сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;“
Напоследък се появи някакъв интерес към този пътепис, затова давам директна връзка в началото на страницата:
Пътеписи – До нататък и насам – Част III – Военно-историческият музей в гр.Бяла, Русенско
Зима е и си е бая студено. Чак неприятно.
Ама е и петък, а защо съм правил цяло лято снимки, ако не за да топлят когато трябва 🙂
Пешо от Троян знае още през Лятото как да се готви за Зимата
