Архив за етикет: случки

Пътеписи – До нататък и насам – Част I – Всички пътища водят до Троян

(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)

Част I – Всички пътища водят до Троян

Дълго време планирахме с един приятел пътуване, което трябваше да ни отведе до устието на р. Янтра. Гледахме снимки, изчислявахме маршрути и най-после дойде времето, когато и двамата можехме да отделим една седмица от работния процес.

Идеята ни беше така да организираме маршрута, че да имаме максимален брой риболовни опити с мухарките (Fly Fishing).

Та опретнахме се рано-рано към 14 ч. на 3 август /сряда/, натоварихме багажа и с бодрата песен „Пред нас са блеснали житата“ поехме по магистрала Тракия. Има още

Простотията ни е малко, затова си внасяме.

(или как простотията ни чака още от границата)

От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.

И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.

Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.

(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)

Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….

След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.pametnik1

Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути  видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./

  Има още

Хитринки: принтер под Windows Xp и Windows 7

Наложи ми се вчера да подкарам 2 нови лаптопа със 64 битов (x64) Windows 7 при едни клиенти.

Безжичната мрежа си се върза естествено без проблеми, но трябваше да се закачат и 2 принтера Lexmark E120, които хората бяха закупили преди време. Това бяха сторили набързо, без да се консултират преди това с мен, за да им кажа на какво дърво се покачват.

Проблем с печатането по мрежата до сега нямаха, защото всички компютри бяха с Windows XP, но при новопристигналите лаптопи работата не потръгна. Ти му  сочиш мрежовия принтер, дето самият той е намерил, той ти вика – дай ми драйвер!

И въпреки, че любезно му предоставям CD-то с програмите и драйверите за Lexmark-a, подлите 7-ци категорично отказаха да се приобщят към системата и си искаха нови драйвери, дето изобщо ги нямало на съответния диск. Тегленето драйвери от сайта на Lexmark даде още по-лоши резултати /макар че то по-лоши от предишните нямаше как/ Има още

Вицовете от живота.

Наложи ми се преди няколко дни да пътувам по работа към едно високопланинско село в Родопите. Работата ми понякога налага да монтирам компютърни системи и на по-необичайни места 🙂

Имайки опит от предишните ми участия в такива занимателни мероприятия, особено когато става дума за отдалечено на повече от 10 минути от офиса ми място, предварително подготвям главните действащи лица със загряващи въпроси:

– Имате ли разклонител с поне 5 гнезда?

– Има ли интернет, там където ще се монтира?

– Имате ли кабел за принтера /скенера/?

Защото е доста приятно да се разходиш 40-50 километъра, само за да установиш, че принтера е доставен без USB кабел, а най-близкият магазин е на същите тези 40-50 километра, което предполага не само разходка на другия ден, но и загуба на време.

Има още

СРС-тата ряпа да ядат

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още

Колко мъка има по тоя свят, Божеееее

Предисловие – Short Time ago …. помогнах на една приятелка да си пренесе багажа от квартирата в която живее, до апартамента на техните, нали съм добро другарче – какво да правя.

Между множеството вещи имаше и един маслен радиатор, за който обърнахме внимание, че не бива да се включва веднага, щото все пак е транспортиран и там разни течности и флуиди са разменили съдържанията си за момента.

Завръзка: Звъни ми вчера същата другарка, доста разтревожена, щото получила обаждане от техните, че при първо пускане, радиатора не само почнал да пуши като стара циганка на аванта, но и се запалил, като башка предизвикал сумати неприятни емоции на местонахождащите се там. Каква била, аджеба таз работа и дали не е от пренасянето и дали ще можем да го оправим (нали болшинството от народонаселението ме е нарочило, че мога да оправям всичко (което не знам защо ама не преде пред същества от женски пол)). Аз, естествено, като врял и кипял в поддръжката на каква ли не техника отговорих „То не се знае какво и как е станало, това са тънки работи и трябва да се разучат по-подробно и сега точно, без оглед на станалото не може да се даде компетентна оценка“ (ама как само ги мисля, сам на себе си се чудя)

Развръзка: Замъкваме се днес на лобното място, да видим какви са щетите, и дали ‘майстора’ (демек аз) ще може да даде акъл, като как ще се оправи това изгорело животно, и поради что е дало фира.

Влизайки в кухнята, от пръв поглед още ми направи впечатление, доста обилно обгорелия корпус на радиатора, та на места чак се беше вдлъбнал, а боята – поизгоряла. Аз съм човек с нисше (Техникум) образование, ама знам дека маслото в тез радиатори не е най-горимата смес на света, та чак да се възпламенява и прочеее.

От втори поглед забелязах, че има нещо за забелязване, ама по-особено някак. И понеже ситуацията е чрезвичайна, Ви предлагам автентичния запис на проведения разговор: Аз (аз), МП (много потърпевшата)

Аз- Виждаш ли тва дето виждам и аз ма?

МП – Е кво да вида – изгорял е!

Аз – Ма не тва мааааааааа, гледай по-добре!!!!

МП – Е кво да гледам, целия е изгорял

Аз- Не мааааа, ОБРАТНО Е ПОСТАВЕН – (демек с главата на долу)

–-

Кратко пояснение за незапознатите – маслените радиатори имат едни скоби с колелца, които естествено няма как да са монтирани докато радиатора е в кашона, монтират се след това. И тез сръчни майстори, борейки се със всички физични и логични закони, са обърнали радиатора с нагревателя нагоре, което естествено е довело след няколко минути до изгарянето му.

А горкия радиатор има и копчета и надписи и ръчки – всичките неупотребяеми поради начина на сглобяване, което никак не е смутило потребителите ;))) Е как човек да не му домилее за подробните Амирикански инструкции как точно се пие топло кафе и прочеее.

Един хубав завършек на 13-ти септември

Не съм фаталист, май даже не съм суеверен много, пък за вярващ – май още по-малко, та такива дати като 13-ти, петък и прочее ги свързвам са напиване и никакви други лоши спомени.

Днес също не мислех е ще е по-различен ден, макар че започна с ходене до гробищата, защото се навършват 11 месеца от смъртта на майка ми

Другото обаче си тръгна по обичайния за мен ред – обаждания от кой ли не по телефона, оправяне на поредния омазан Windows, обяснения с този и онзи, обичайната обедна бира (щото пестя пари за нова кола, а кафе и кола са 1.30 лв, при 1.00 лв за голяма наливна Каменица).

Всичко си вървеше по обичайният план, в късният следобед се замъкнах да се прекарвам с поредната мрежа, която трябва да реализирам (цирирайки КЛАСИКАТА – „вече не казват – „Да сковем кочина“, а „Да реализираме кочина“), което пък прекарване на многобройните паяжинозигзагообразни кабелоомотаваници тръгна необичайно добре и чак с лекота, и така неусетно стана къде 21 часа, при което с човека който ми помагаше единидушно решихме, че сме свършили добра и ползотворна работа, и по негово предложение се замъкнехме в скромната му бърлога, за да измием умората от деня с няколко бутилки „Загорка“

Понеже сбирката беше в малкопознат за мен квартал, на слизане от личният ми автомобил (който паркирах ТОЧНО под лампата, точно пред къщата на моя приятел, бях раздвоен – дали аджеба да си взема „BAG OF TRICS“, демек торбата в която са ми отвертките, клещите, скобите и СКЪПОЦЕННИТЕ дискове с още по-скъпоценните програми, или да я оставя, но под мъдрия съвет на придружаващият, реших все пак да си я взема с мен, не че е има много ценности, ама все пак си е ЧАНТА

Всичко си вървеше по план и предназначение, както през целия ден – унищожихме леко и приятно 2 бутилки 1.5L, даже и трета наченахме, всичко това гарнирано с пушен врат, който чудно защо много напомняше мазна шунка. Има още

ГОСТ: Довиждане и благодаря за рибата /информацията/

Темата е предоставена любезно от Георги Чорбаджийски Дневника на Георги

Седя си вчера, пиша си презентацията, никой не закачам и изведнъж купона почва. Калоян ме пита дали да дадел телефона ми на някаква журналистка от радиото да ме питала нещо за някакво интервю и аз лекомислено се съгласявам. В следващият момент се отказвам и се опитвам да набутам Metalista да се прави на експерт вместо мен, обаче вече е късно, телефона ми звъни и провеждам следният разговор (предаден горе-долу):
(??) г-н Чорбаджийски?
(gf) Да, аз съм.
(??) Аз съм (не го помня) от радио Хоризонт и искам да ви питам за сайта със заплахите.
(gf) К’ви заплахи?!
(??) Не знаете ли, че на един сайт на ал кайда (ал кайда, ал кайда!) заплашиха България и Полша с терористични атентанти?
(gf) Не…отде да знам…не чета вестници и не гледам телевизия (на акъла си викам, дреме ми на ……), сигурно е някава шега.
(??) ?????? ама държавните мъже са много притеснени, а ние искаме да установим дали заплахите са истински.
(gf) Ми да се притесняват, като си нямат друга работа, а аз какво мога да помогна?
(??) Ами да ми кажете за този сайт и как могат да се проследят авторите на текста.
(gf) Трудна работа да се проследи кой къде какво е писал (обяснявам простичко за проксита и т.н.) (??) И все пак?? Можете ли да дадете интервю за … (сутрешното си нещо там).
(gf) Добре де, пратете ми сайта, поне да знам за какво става въпрос, ще проверя. Емайла ми е едикойси…
(??) Ще го пратя и ще ви се обадя по-късно.
Има още