Къде с добро, къде с лошо станах на 39 г.

Радвам се, че доста хора ме поздравиха кой със СМС, кой с обаждане, за което съм им благодарен – не за ме забравили значи 😉

Радвам се, че успях да събера пак на кръчма най-близките си приятели, щото аз тогава обичам да си ги броя.

Събрахме се, хапнахме, пийнахме – мисля добре, без жертви и повреди. В понеделник ще разбера и колко ми е сметката.

Та така, Да сме живи и здрави – догодина – пак.