Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината

Съветският щурм на Венера

Венера – серия от съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство.

Тежките условия на Венера, а също така първоначалната липса на достоверна информация за такива параметри като температура и налягане силно усложнявали процеса на изследване на планетата.

Спускаемите апарати от първата серия имали даже възможност за плаване. Първите им полети не минали успешно, но все пак това са били първите в историята на човечеството автоматични междупланетни полети.

Първите стартове към далечната планета се състояли през февруари 1961 година. Тогава още не е било традиция, но пусковете били по двойки. На 4 февруари се отправила в полет първата венерианска станция, направена в ОКБ-1 на Сергей Павлович Корольов. Ракетата-носител „Мълния“ успяла да изведе Космическият апарат  (КА) в орбита, но ускоряващият модул не сработил и станцията, водена по документи като „Обект 1ВА“, не успяла да полети към Венера. Ако излитането е било аварийно за него не биха съобщили – Съветското правителство не обичало да си признава неуспехите – но все пак е имало спътник! И тогава, в съобщение на ТАСС на целият свят е било обявено за изстрелването на тежък спътник с тегло 6488 кг и успешно изпълнените при това научно-технически задачи. Никакво друго име не е и имало (срещащото се в някои източници  име „Спутник-7“ е дадено по-късно от западните аналитици, както са казали – ‘за спецификация’)

Има още →

На тази светла дата през миналият век съм се пръкнал и аз на този свят, което за мен се явява един от най-добрите поводи за хапване и пийване 🙂

И като е така, с някои хора дето са по-наблизо, довечера се надявам да се почерпим, с по-далечните – когато можем 🙂

13 октомври.

На тоз светъл ден се е родил Петър Шолеков ( известен в Интернет средите, а и извън тях като bigbeer).

Пешо 2009 г.

Да е жив и здрав и корав 😉 И все така да не му личат годинките (за справка – снимка от преди 10 г.), явно Троянската сливова си показва лечебният ефект 🙂

Пешо 2000 г.

Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили,  но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука.  И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките

В дясната ръка - моя улов

За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото.  Е, следваше  и малко пипкавата работа с изчистването,  пърженето и яденето, но без това не може.

Важно е, че крайният резултат изглежда добре.  И на вкус беше добре 🙂

Кeфала след топлинната обработка в тигана

На снимката е „Сач мешан, лют“ от менюто на ресторант „Совите“ гр.Пазарджик

Подтикнат от публикацията на  Григор реших да се разтършувам в старите си архиви и да измъкна запазеният, поне както го има при мен, списък на FIDOnet потребителите /е и всички дискусии от 96-98 г./

Тършувах аз, тършувах, СД-та премятах, дискове – няма и няма, скрил се пустият му архив и туй то. Ама то и сега ли беше, че да помня къде съм го писал и архивирал. Рекох си – ще си остана пак с напразните обещания.

Не щеш ли, баш докато се ровех из последните файлове (уви, напразно) на ICQ-то ми се пръкна Жоро /по-долу в списъка известен като Georgi Tchorbadjiiski/. На него го бях давал последно преди сумати години, когато добре се посмяхме, четейки дискусиите,  особено с олигофрените от plovdiv.echo.

Та Жоро, като едно добро другарче беше запазил старателно споделеното от мен богатство и тутакси ми го изпрати наобратно.

Ех, какъв кеф, какви спомени ме налегнаха когато в DOS prompt-a написах

D:\>cd TER500

Има още →

Ако влезете в Youtube,  заредите клип,  поставите го на пауза и натиснете едновременно стрелка нагоре и наляво, се стартира играта „Лакомата змия“