Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:
Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.
Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek
Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.
Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.
Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).
В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и … дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още
император Веспасиан, източник: uchicago.edu
Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)
Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)
Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“
(5)И за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“
Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14
Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.
Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите). Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.
Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.
Точно заради тях императора въвел така наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.
И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.
Чрез тази рубрика смятам да хвърля светлина към корените на някои крилати фрази, за които малко хора са се замисляли от къде идват и ги отдават на умствените напъни на популярни личности.
Паре нема, действайте
(фраза, погрешно приписвана на китариста на Куку-бенд, Георги Милчев-Годжи, заради една песен)
Действието се развива през 1850-70 година, когато са се сформирали български чети в Македония за освобождаване на България от Турско Робство.
Та пратили комитите двама по-окумуш четника до Истанбул да проверят как могат да се сдобият с оръжие. След време получават депеша (телеграма демек):
– Оружие има много и е убаво. Ала сакат паре или дупе!
Отговорът бил с прости и ясни инструкции :
– Паре нема, действайте.
„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia
Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.
Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.
Наложи ми се преди няколко дни да пътувам по работа към едно високопланинско село в Родопите. Работата ми понякога налага да монтирам компютърни системи и на по-необичайни места 🙂
Имайки опит от предишните ми участия в такива занимателни мероприятия, особено когато става дума за отдалечено на повече от 10 минути от офиса ми място, предварително подготвям главните действащи лица със загряващи въпроси:
– Имате ли разклонител с поне 5 гнезда?
– Има ли интернет, там където ще се монтира?
– Имате ли кабел за принтера /скенера/?
Защото е доста приятно да се разходиш 40-50 километъра, само за да установиш, че принтера е доставен без USB кабел, а най-близкият магазин е на същите тези 40-50 километра, което предполага не само разходка на другия ден, но и загуба на време.
Ето и още една антика от колекцията – Macintosh SE, подарена ми от Пламен.
Пуснат в производство през 1987 година, с процесор Motorola 68000, 8 MHz, стандартно с 1 MB (моят е с 4 МБ, повече не може)
Сложих му и един 200 мегабайтов диск, и ОС 7.5.5 /На Български, както е видно от снимките/
Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.
Ето малко не-много известни факти
Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.
Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.
Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …
Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/
Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още
