Архив за етикет: Повод за напиване

СРС-тата ряпа да ядат

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още

Баланс °

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината Наздраве

Повод за напиване

На тази светла дата през миналият век съм се пръкнал и аз на този свят, което за мен се явява един от най-добрите поводи за хапване и пийване 🙂

И като е така, с някои хора дето са по-наблизо, довечера се надявам да се почерпим, с по-далечните – когато можем 🙂

Всяко зло – за добро

Преди точно 7 години си закупих за немалката тогава сума от 1600 лв  фотоапарат Canon Powershot G5

Canon G5

Много и добри снимки съм направил с него, но … както се казва – всяко нещо си има начало и край (само салама има два края).
Та при гостуването ми в Троян, след един нещастен опит да си направим групова снимка, фотоапарата падна и обектива му стана неизползваем.

В пристъп на ентусиазъм се опитах да го разглобя и поправя (бях намерил и пълно ръководство), но за жалост, след като се получи тази картинка

Canon G5 - последно сбогом

реших, че няма смисъл да се опитвам да съживявам мъртъвци.

Е, след малко размисли, много броене на стотинки и четене на рецензии, вече съм собственик на новичък Canon PowerShot SX20 IS

Canon SX20

Да видим той колко години ще устиска 😉

ЧРД Пешо!!!

13 октомври.

На тоз светъл ден се е родил Петър Шолеков ( известен в Интернет средите, а и извън тях като bigbeer).

Пешо 2009 г.

Да е жив и здрав и корав 😉 И все така да не му личат годинките (за справка – снимка от преди 10 г.), явно Троянската сливова си показва лечебният ефект 🙂

Пешо 2000 г.

Събота – ден за отмора.

Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили,  но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука.  И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките

В дясната ръка - моя улов

За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото.  Е, следваше  и малко пипкавата работа с изчистването,  пърженето и яденето, но без това не може.

Важно е, че крайният резултат изглежда добре.  И на вкус беше добре 🙂

Кeфала след топлинната обработка в тигана

Първата FIDO сбирка

Подтикнат от публикацията на  Григор реших да се разтършувам в старите си архиви и да измъкна запазеният, поне както го има при мен, списък на FIDOnet потребителите /е и всички дискусии от 96-98 г./

Тършувах аз, тършувах, СД-та премятах, дискове – няма и няма, скрил се пустият му архив и туй то. Ама то и сега ли беше, че да помня къде съм го писал и архивирал. Рекох си – ще си остана пак с напразните обещания.

Не щеш ли, баш докато се ровех из последните файлове (уви, напразно) на ICQ-то ми се пръкна Жоро /по-долу в списъка известен като Georgi Tchorbadjiiski/. На него го бях давал последно преди сумати години, когато добре се посмяхме, четейки дискусиите,  особено с олигофрените от plovdiv.echo.

Та Жоро, като едно добро другарче беше запазил старателно споделеното от мен богатство и тутакси ми го изпрати наобратно.

Ех, какъв кеф, какви спомени ме налегнаха когато в DOS prompt-a написах

D:\>cd TER500

Има още

Петък е! Ама 13-ти.

Петък 13 е. Някои казват, че бил по-различен ден. Затова и снимката е по-различна.

Посоките са еднакви, ама май на различно място водят 😉