Архив на категория: Туризъм

По гората ли ходи простотията-2?

В противовес на популярната поговорка, че „Тя простотията не ходи  по гората, ми ходи по хората“ публикувам тези снимки от яз. Батак, от 01 юли 2011 г.

Общ поглед на крайбрежни дървета, обезобразени от вандали.

И залепен от неизвестен народен творец етикет, който простичко, но ясно показва, че простотията дори да ходи по хората, то някои хора /или по-точно селяни по душа/ явно ходят по гората в комплект с цялата си простотия. – с по-малко думи и аз не бих могъл да се изразя по-ясно.

Няма да публикувам снимки, на обезобразени от пластмасови бутилки, чантички и пр. пейзажи, щото ако простак ги види, ще черпи нови идеи, културните хора така или иначе не пестят 20 ст. за чувалче, в което да си събират боклука докато са на излет сред природата, което пък никак не е сложно да бъде изхвърлено по-късно на обозначените за целта места.

За жалост, доста простаци си мислят, че зимата мечките на спят, ми ходят да им събират боклуците. Е да, ама мечките май не мислят същото.

Та е време драгите простаци да се научат, че ако те не пазят природата, след 10 години ще си копаят царевицата на село, щото  гори няма да има.

 

Вицовете от живота.

Наложи ми се преди няколко дни да пътувам по работа към едно високопланинско село в Родопите. Работата ми понякога налага да монтирам компютърни системи и на по-необичайни места 🙂

Имайки опит от предишните ми участия в такива занимателни мероприятия, особено когато става дума за отдалечено на повече от 10 минути от офиса ми място, предварително подготвям главните действащи лица със загряващи въпроси:

– Имате ли разклонител с поне 5 гнезда?

– Има ли интернет, там където ще се монтира?

– Имате ли кабел за принтера /скенера/?

Защото е доста приятно да се разходиш 40-50 километъра, само за да установиш, че принтера е доставен без USB кабел, а най-близкият магазин е на същите тези 40-50 километра, което предполага не само разходка на другия ден, но и загуба на време.

Има още

Китайско+Българско = ТНТМ

Закупих си аз преди време GPS приемник който дойде и със зарядно за автомобил. Пробвах го аз – работи си чудесно и дори зареждаше.

GPS приемника обаче го бях купил не да се хвала в махалата, а да го накарам да си сътрудничи с някой от останалите ми уреди – лаптоп или телефон и да ме насочва с правилна физична и духовна посока при пътуванията ми.

Докато избера подходящият за мен телефон с Windows Mobile мина известно време и се сдобих с него 2 дни преди лятното премеждие на яз. Сърница (лани). Телефончето е желязно (HP 6815 но за него друг път ще пиша),  зареждането става през стандартен USB вход с още по-стандарните 5 V.

И така, метнахме се ние на вярната ми Fiesta и поехме на път. Аз пътя не че не го знам, ама друго си е космическите сили (сателитни при това) да ти дават насока на пътуването. Естествено – зарядното беше боднато в запалката, а другият край – в телефона.

Карахме ние насам


Има още