„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia

[Покажи слайдшоу]

Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.

Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.

Наложи ми се преди няколко дни да пътувам по работа към едно високопланинско село в Родопите. Работата ми понякога налага да монтирам компютърни системи и на по-необичайни места 🙂

Имайки опит от предишните ми участия в такива занимателни мероприятия, особено когато става дума за отдалечено на повече от 10 минути от офиса ми място, предварително подготвям главните действащи лица със загряващи въпроси:

– Имате ли разклонител с поне 5 гнезда?

– Има ли интернет, там където ще се монтира?

– Имате ли кабел за принтера /скенера/?

Защото е доста приятно да се разходиш 40-50 километъра, само за да установиш, че принтера е доставен без USB кабел, а най-близкият магазин е на същите тези 40-50 километра, което предполага не само разходка на другия ден, но и загуба на време.

Има още →

Ето и още една антика от колекцията – Macintosh SE, подарена ми от Пламен.

Пуснат в производство през 1987 година, с процесор Motorola 68000, 8 MHz, стандартно с 1 MB (моят е с 4 МБ, повече не може)

Сложих му и един 200 мегабайтов диск, и ОС 7.5.5 /На Български, както е видно от снимките/

[Покажи слайдшоу]

По молба на множеството зрители, започвам лека-полека да качвам снимки на старите си компютри в раздел КОЛЕКЦИЯ

Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.

Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.

На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле.  Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂

Донесе ми един приятел преди време компютър Dell Optiplex GX270.

Още при пускането на машинката излизаше надпис:

alert! chipset heat sink not detected

Краткото ровене в Google доведе до ‘откритието’ че тази грешка се дължи на проблем в датчика за температура на чипсета.

Отварянето на кутията и внимателният оглед обаче установиха истинската причина 🙂

– oтпоено мостче, за което се захваща крачето на пружинката, държаща радиатора на чипсета. И ако няма връзка между двете крачета (посредством крачето-пружинка) за BIOS-a значи, че не работи датчика 🙂
Ето го и самият виновник, кротко изпаднал (поради незнайна причина)
Запоих го, сложих радиатора и компютърчето доволно си заработи 😉

Подтикнат от публикацията на  Григор реших да се разтършувам в старите си архиви и да измъкна запазеният, поне както го има при мен, списък на FIDOnet потребителите /е и всички дискусии от 96-98 г./

Тършувах аз, тършувах, СД-та премятах, дискове – няма и няма, скрил се пустият му архив и туй то. Ама то и сега ли беше, че да помня къде съм го писал и архивирал. Рекох си – ще си остана пак с напразните обещания.

Не щеш ли, баш докато се ровех из последните файлове (уви, напразно) на ICQ-то ми се пръкна Жоро /по-долу в списъка известен като Georgi Tchorbadjiiski/. На него го бях давал последно преди сумати години, когато добре се посмяхме, четейки дискусиите,  особено с олигофрените от plovdiv.echo.

Та Жоро, като едно добро другарче беше запазил старателно споделеното от мен богатство и тутакси ми го изпрати наобратно.

Ех, какъв кеф, какви спомени ме налегнаха когато в DOS prompt-a написах

D:\>cd TER500

Има още →

Просто не се сдържах. От два дни мой клиенти имат проблеми, изпращат поща където си искат и тя се получава, само към определен адрес като пратят, пощата бива върната.
Посъветвани от мен, да се обърнат към HELPDESK-a на съответния домейн, те ошашавени ми изпратиха отговора който са получили с цел да им го разтълкувам.
А отговора е следния (забележете, на баш 6lokavitza, при положение, че всичките запитвания се водят на чист български език и на Кирилица):

Subject: RE: Проблем с получаване на писма на хххххх.ххх

Pri nas niama restrikcii
No do predi malko tozi domain ne beshe mnogo izvesten v Internet
Taka che da probva sled izvestno vreme

След около 3 минути кротки псувни любезно предложих да попитат, явно напредналия Хелпдеск, да ми дефинира понятието „не беше много известен“ и в каква корелация се намира то с неполучаването на писма 😉
Също така ми стана много интересно, как един ‘не много известен домейн’ става известен след малко и какви точно заклинания се използват за целта.
Има още →

Ползват си хората компютрите ( и особено лаптопите) и не се замислят, че не само от време на време трябва да го забърсват от мазни пръсти а и да му се прави профилактика, за да се избегнат натрупванията на прах, мръсотия и пр. за да не се налага да се сменя целият компютър след година-две използване.

Типичен пример са тези снимки, направени преди време на лаптоп Toshiba.

Добре ми започна понеделника. Донесоха ми компютърче, което категорично отказваше да зареди Windows във всичките му модификации – като се почне от Нормален режим, та се стигне през всички видове SafeMode. Мигне, светне и до там, увисне като прани гащи, та от зор чак  и клавиатурата блокира.

Като един виден  борец с Windows проблемите знам, че е добре човек да попреглежда какво пише системката по екрана, особено когато има и проблеми. Забелязах, че всичко  увисваше след реда в който зареждаше драйвера \system32/drivers/isapnp.sys. Заредих Windows oт Hiren’s Boot CD и след кратко проучване, и се оказа, че в папката Windows\system32\drivers  сe мъдрят 2 файла, с нулева (0) големина. Обърсах ги кротко и работата потръгна.

Както предполагах – оказа се, че пак се ползва пиратска версия на Nod32  – оригинално закупената програма може би е добра, кракната  – не чак толкова, да не кажа – вредна е.  Бая  им се чудя на ‘специалистите’ дето качват кракнати антивирусни (потребителите не са виновни), това е все едно вместо таблетки против забременяване да раздаваш лукчета.

След сканиране и надлежно прочистване (по метода описан във форума), компютъра си заработи по-добре от нов.

Като един виден лентяй, всячески се мъча да си спестя разкарването насам-натам за оправяне на дребни, едри и големи проблеми по хорските компютри.

И понеже разговорите по телефона доста често не помагат, налага се да се ходи в жега, студ и сняг ……. работа крайно неприятна за изтънчен човек като мен.

Преди години с удоволствие качвах UltraVNC на клиентските машини (тези дето си плащат абонамент разбира се), но при него трябваше да се пренасочват портове, да се говори с мрънкащи админи, та затова когато преди няколко години се появи програмката TeamViewer бях повече от щастлив.

Лесно и просто използване, възможност да се стартира дори без да се инсталира и най-важното – няма нужда да се грижим за пренасочване на портове и пр.

На всичкото отгоре има версии както за Windows, така и за Mac, Linux и iPhone.

Употребата на програмата е толкоз лесна, че чак е лесна 🙂 Стартира лузера сваленият файл (е, трябва да му обясните кога да цъка YES, ама няма как) и в прозорчето му се появяват ID и Password.

Стартирате си копие на програмата и при вас, въвеждате ID-то и след като се свържете с отсрещният компютър – въвеждате и паролата и готово – правете каквото си искате (т.е оправяйте проблема заради който ви мързи да се мотаете до клиента/приятеля/роднината)

В новите версии има даже Voip, трансфер на файлове и какво ли още не (включително задаване на постоянна парола и възможност за автоматично стартиране заедно със системата, та следващият път лузера да не се налага и да я пуща)

Абе с две думи – блага работа, баш за хора като мен.

Мразя лаптопи и по-точно – техните производители, които всячески пъхат какво ли не, уж за по-добро, но ловко подтиквайки потребителя да се хвърли в лапите на Windows Vista.
Е да, но пък има хора, които не я харесват (все още) и свикнали да работят с Windows ХР си искат пак него на новия лаптоп.
Та баш с такъв приятен случай почти ми започна седмицата и деня.
Носят ми лаптоп като слънце, Acer Aspire 5737Z – мазен та мазен, с какви ли не чудеса вътре, вкл. и четец за пръстови отпечатъци.
Скоро не бях качвал XP на такова животно, но имах добри впечатления от Acer, които за разлика от някои други производители на лаптопи все пак пишат драйвери и за по-стария Windows.
Метнах аз диска с Windows-а и докато отидох на кафе, той почти се инсталирал. Гледам в кутията на лаптопа – мъдри се и едно CD, скептично го сложих в устройството и какво да видя – ми там си има драйвери безчет и безброй, и то и за двете ОС.
Потърках доволен лапи, предвкусвайки чевръстата инсталация, лишена от досадното търсене на поредното неразпознато устройство по „PID“ , „SID“ и какви ли още не тайни знаци. Е да, ама не. Бях подло изненадан от син екран, още след опит за инсталация на видеодрайвера, за нелошата платка nVidia GeForce 9400M.
На BSOD многозначително се мъдреше някакво съобщение за грешка от рода: stop: 0x0000007f и още по незначещи 0х00000000 параметри в скобите.

Продължението и решението във форума