Пътеписи – До нататък и насам – Част I – Всички пътища водят до Троян

(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)

Част I – Всички пътища водят до Троян

Дълго време планирахме с един приятел пътуване, което трябваше да ни отведе до устието на р. Янтра. Гледахме снимки, изчислявахме маршрути и най-после дойде времето, когато и двамата можехме да отделим една седмица от работния процес.

Идеята ни беше така да организираме маршрута, че да имаме максимален брой риболовни опити с мухарките (Fly Fishing).

Та опретнахме се рано-рано към 14 ч. на 3 август /сряда/, натоварихме багажа и с бодрата песен „Пред нас са блеснали житата“ поехме по магистрала Тракия.

Главните точки където предвиждахме да организираме базови лагери бяха:

  • Троян /махала Балабанското/, за да подосаждаме на Пешо и да обменим опит както във кактусовъдството, така и във варенето и дегустацията на спиртни напитки(може да не съм споменавал, но имам майсторско свидетелство за тази дейност);

  • гр.Бяла, от където е родом моят спътник /адв.Петров/;

  • и р.Дунав, където трябваше да си опитаме риболовния късмет за някоя заспала риба :).

    р.Стряма

Първа отбивка – за гр.Карлово, 20-тина километра след това, почти до с. Баня спряхме на р.Стряма за първото си замятане с въдицата. Ранният следобед, топлото време и плитката река не предполагаха големи постижения, но все пак 5-6 рибки се хванаха на изкуствените ни мухи.

 

Приятно беше газенето в хладната водичка, но все пак трябваше да щурмуваме балкана, затова след час и нещо мятане на шнура се метнахме и ние на Фронтера-та и поехме към прохода Троян-Кърнаре.

Малко преди здрачаване вече се здрависвахме с домакина, а няколко минути след това и скарата задимя ухайно.

В сладки приказки и мезета вечерта мина неусетно, но за съжаление трябваше да лягаме рано /още в 1 ч./ защото на другият ден ни чакаше още доста път. 


 

 

 

 

За моя радост, една от особеностите на Троянският балкан е, че колкото и да пия, още в 7-8 часа се събуждам пълен с енергия и готов за нови подвизи. Така беше и сега – станах още в 8 , пийнахме по един чай /някой кафе/ и решихме с Петров да направим кратка разходка, за да попие и той от това чудесно чувство – лек туристически преход в тих и спокоен горски кът.

 

 

 


Гледайки картата с огорчение установих, че пътя се вие и суче съвсем успоредно на река Осъм, което прави невъзможно изпробването на мухарките в тази река, освен ако не се отклоним от главния път.

Мястото е такова, че мога да стоя там със седмици, но все пак имахме и мисия да изпълняваме, затова след лек обяд пак бяхме на път в посока гр.Ловеч, от там отбивката за гр.Левски с дестинация гр.Бяла.

И след като една от задачите ни беше, да ловим риба на максимално голям брой реки и водоеми, решихме да свием по пътя за там, още повече, че името на пещерата звучеше хем познато, хем не се сещахме да сме чели или виждали нещо за нея.

Зачитайки знаците по картата, забелязах освен мост който щеше да ни даде възможност за риболов, друга една природно-културна забележителност – Деветашката пещера.

… Следва продължение

Leave a Reply