Нов живот за стария iPOD

Преди близо 6 години един приятел ми подари ‘старият’ си iPOD.  Втора генерация с 20гб твърд диск, нещо доста добро дори за 2004-та година, когато се случи събитието.bad_disk

Един от недостатъците му беше, че имаше само FireWire вход за данни, та се наложи да си купувам такава платка и съответния кабел за нея, за да мога да качвам песнички и файлове.

Същата тази платка стана и причина за дългото ми разделяне с iPOD-a.  След близо година ползване и като музикален плеър и като външен диск за пренасяне на данни, един ден както се мъчех да включа кабела от задната страна на компютъра, без да искам съм го обърнал обратно. При нормална платка, това не би било възможно, но китайските майстори бяха решили, че 2-3 мм в повече или в по-малко не са толкова фатални.

Да, ама за горкия iPOD бяха. Обръщайки кабела, на мястото за входа за данни се получиха 12 В и до там беше с комуникацията между компютър и iPOD.

Ползвах го известно време само като MP3 плеър, но невъзможността да му зареждам нови песни го обрече на забрава в кутийката за стара електроника.

Вадех го от време на време, колкото да се оплача на някои приятел, който знам че може да ми съчувства искрено за загубата 🙂

Та така си стоеше добрата машинка до преди няколко месеца, когато в ръцете ми попадна iPOD photo. ipod_photoс повреден диск. Естествено, стария 20 гб диск беше монтиран на малко по-здравия iPOD /е имаше и други перипетии с едни кабелчета, но за тях ще има отделна тема/ и получих приятен работещ уред, който си имаше и USB вход и всички екстри.

Да, но ми беше жал и за горкия стар боец, дето седеше съвсем изтърбушен в кутията.

Докато един ден нещеш ли, разглеждайки джунджурийте в сайта на www.dealextreme.com не попаднах на този приятен преходник, гордо наречен „CF to 1.8″ IDE Hard Drive Adapter“ 

. Както виждате от снимката, измъкнах от торбата и една 4gb CF карта, която горе-долу да поеме някакво прилично количество песнички.

Монтирането му в iPOD-a беше по-лесно и от детска игра и всичко започна да добива по-приветлив вид.

 

 

 

 

 

 

До тук – добре, включих го за проба и естествено излезе добре познатия на всички Apple маниаци екран 

– демек – диска не ти е наред.

То това следваше и да се очаква, все пак за незапознати да кажа, че в системната платка на iPOD-ите има лоадер, който след пускане на устройството търси диск, от който да зареди операционната система, такъв обаче на моя диск нямаше.

При нормални обстоятелства, това не би бил голям проблем, включва се iPOD-a към компютъра, стартира се iTUNES програмата и тя любезно и интелигентно препоръчва да се извърши ъпгрейд на операционната система.

Да, ама нали горкичкия iPOD няма и читава комуникация с компютъра, лошата FireWire платка още преди години го беше лишила от тази възможност.

Е, тук на помощ се притече Linux, както и група ентусиасти, направили възможно зареждането на лоадер и операционна система директно на CF картата.

Та процедурата е направо елементарна.

Зареждате си любимата Linux дистрибуция, пъхате CF картата в карточетеца и проверявате като какво устройство е разпозната същата:

sudo fdisk -l

Отиваме след това на сайта http://www.rockbox.org/wiki/IpodConversionToFAT32 и теглим нужният ни BIN файл с MBR-а, който е за нашия iPOD – в случая – 20GB 2nd Generation.

и го записваме на картата:

sudo dd if=mbr-g2-20gb.bin of=/dev/sdXX

където XX заменяме с номера на устройството, което разбрахме малко по-горе.

и прочитаме наново данните за вече създадените раздели.

sudo hdparm -z /dev/sdx

Следващата процедура е, да си намерим съответния  firmware, от тук: http://www.felixbruns.de/iPod/firmware/. Особеността при него е, че файла е с разширение ipsw, което трябва да променим на ZIP и съответно да разархивираме.

Следва пак познатата команда за възстановяване на дисков имидж:

sudo dd if=Firmware-#.#.#.# of=/dev/sdXX1

а след това форматираме и втория дял във FAT32 формат:

sudo mkfs.vfat -F32 /dev/sdxx2

И работата е почти свършена 😉 Остава да се реши и другия проблем – качването на песните няма как да стане по нормален начин, тъй като iTUNES ги реди в определени папки с определени имена, и съответно плеъра на iPOD-a ги търси в същия ред.

Е, тогава на помощ ни идва друга една хитрина – Rockbox. Сваляме си я от http://www.rockbox.org/ и си следваме инструкциите.

В крайна сметка, получаваме един приятно изглеждащ 

и най-вече – работещ iPOD 🙂 При това с доста повече екстри, благодарение на RockBOX.

 

 

 

Е, в моя случай щастието не е пълно, тъй като не може да се управлява както трябва захранването в следствие на което iPOD-a не може да се гаси, но не е болка за умиране. По-важното е, че върнах към живот стария ветеран.

 

 

 

Leave a Reply