Седиш си, никой не закачаш, напротив – опитваш се добро да сториш на някой.

Обаче какво става – телефон, звънец – постоянно има някой, и за какво?  Тоз пари на заем искал – даваш му, другия в нужда бил – помагаш му, колата на някому потрябвала – услужваш му, кой от къде се намери – все нещо иска.

Ще кажеш – глей го пък тоя, аз съм му приятел, а той какви ги пише, кой знае какво ще си помислят хората за мен.

Приятел си ми брайно, и то не обикновен. Щото обикновения приятел се сеща кога трябва нещо да се изпие, нещо да се изяде, нещо да се отпразнува, а необикновения приятел е ценния, този дето мисли за мен кога съм му изгоден, да му се работа някаква свърши, па после ако може и ‘благодаря’ да се не каже, че то дип и тва е трудна работа. Необикновения приятел винаги ще намери удобен момент да ми напомни, колко държи на мен, колко аз съм направил за него и дали, щото е останал без цент, нямам излишни пари да му дам на заем.

Или любезно ще помоли да му свърша някоя работа.

Проблеми няма – и работа върша и пари давам кога имам и не си ги искам, нали приятели имам, друго какво ми трябва. Лошото е, че колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам в някои неща. Ще да ги напиша по-доле, може и другаде да са писани, но мисля че пак ще са полезни, пък който е умен – да ги ползва за свои цели, който се обиди – пътища много и навсякъде водят:

1. Приятел е не този дето често го приказва, а който често го показва и то най-вече с дела.

2. Любезни хора колкото щеш, но когато си любезен заради изгода се усеща лесно, а това че не ти го казват е просто насрещната любезност

3. Когато човек иска да свърши нещо – търси начини, когато не иска – търси причини

Реплики на ‘ИСТИНСКИЯ приятел’:

1. Абе аз отдавна исках да ти се обадя да се видим, ама все няма време, та днес като ми докараха въглищата се сетих – що не минеш да ги приберем.

2. Довечера имам рожден ден, на много хора се обадих да ги поканя, ама ми отказаха, заповядай и ти, но си носи повечко пари, че някой трябва да плати сметката

3. Не си вдигах телефона, щото бях много зает. Еее, хайде сега, нищо че съм безработен все нещо и аз хващам от време на време. Да, де да, парите ще ти ги върна, споко … някой друг път.

Съвети за отказване от ‘истински приятели’?

1. Не им вдигайте телефона

2. Ако по погрешка го вдигнете (телефона), им кажете че не сте в града

3. Ако ви искат пари – нямате

4. Ако ви искат услуга – не можете

5. Ако ви канят на кафе или гости – кажете че имате работа иначе задължително ще ви искат нещо ГОЛЯМО, затова ви канят

6. Ако ви срещнат на улицата – кажете че бързате, дори махнете на най-близкото такси, дори и с риск да платите 1-2 лв, със сигурност ще спестите много повече

С тези съвети може да не се отървете напълно от всички, но повечето ще отсеете, а тези които останат – е от тях ще ви кажа как да се отървете когато и аз го разбера.

Малки изключения има от т.нар – полуприятели, дето на практика се явяват обикновени досадници, при тях има един амулет, който помага да ги различите – ако идват с шише пиене в ръка преди или след като сте им свършили работа – значи са от добрите.

Ако се някой/я/ засегне от това дето съм писал – радвам се, не съм ги губил времето напразно. А ако мисли, че съм неправ – начини да се докаже истината има колкото искаш, но не чрез приказки 😉