Разписание на влаковете
Ресторант Совите
Skip this
taralezh и шарените му бодли
Приемный Покой Доктора Пилюлькина
Издателство "Паралелна Реалност"Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …
Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите. Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/
Та крачим ние с един приятел към неделното кафене и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки заведението /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.
Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.
Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.
