Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Read More